Стивън Кинг - Възкресяване

Краката ми се подкосиха, свлякох се на пода, облегнах се на вратата и загубих съзнание.

Оттогава изминаха три години. Сега живея в Кейлуа — живописно крайбрежно градче на Големия остров 109 109 Другото название на остров Хавай, най-големия от Хавайския архипелаг в Тихи океан. — Б.пр. , — близо до брат си Конрад. Къщата на Онеава Стрийт е далеч от плажа и кварталът далеч не е моден, но апартаментът ми е просторен и (според местния стандарт) евтин. А най-важното е, че е близо до Куулей Роуд. На тази улица се намира Центърът по психиатрия на Брандън Л. Мартин, където моят психотерапевт има частен кабинет.

Едуард Брейтуейт твърди, че е на четирийсет и една години, но според мен изглежда на трийсет. Установих, че когато човек е на шейсет и една (ще ги навърша през август), всеки мъж или жена между двайсет и пет и четирийсет и пет му се струва трийсетгодишен. Трудно е да приемаш насериозно хора, изглеждащи така, сякаш наскоро са излезли от „ужасните двайсет“ 110 110 Перифраза на термина „ужасните две“, означаващ кризата на двегодишните, когато детето често изпада в лошо настроение и в пристъпи на гняв. Според речника на жаргона „ужасните двайсет“ е периодът, през който младежите на възраст 22-29 години са лишени от предпазната мрежа на училището и на родителите и сблъсъкът с трудностите предизвиква у тях страх, разочарование и депресия. — Б.пр. (поне за мен е трудно), но аз се старая да преодолея скептицизма си спрямо Брейтуейт, защото той много ми помогна… макар че (в интерес на истината) антидепресантите ми помогнаха повече. Знам, че мнозина не ги харесват; твърдят, че хапчетата замъгляват ума и притъпяват чувствата, което — знам от опит — е напълно вярно.

И слава Богу!

Свързах се с Ед чрез Кон, който се отказа от китарата заради спорта, а от спорта — заради астрономията… въпреки че още е цар на волейбола и е доста добър тенисист.

Разказах на доктор Брейтуейт всичко, което вече прочетохте. Не премълчах нищо. Разбира се, той не ми хвана вяра за всичко (кой нормален човек би повярвал?), но аз изпитах неописуемо облекчение, сякаш се освободих от тежко бреме.

Все пак някои моменти от историята накараха Брейтуейт да се замисли, защото подлеажт на проверка. Например пастор Дани. Дори сега, ако потърсите информация за него в Гугъл, ще получите близо един милион резултата — направете го, ако не ми вярвате. Спорен е въпросът дали наистина е изцелявал хората, но същото се отнася и за папа Йоан Павел, за когото се твърди, че приживе е излекувал от болестта на Паркинсон някаква френска монахиня, а шест години след смъртта си — жена от Коста Рика с аневризъм. (Страхотен фокус!) Случилото се с повечето изцелени от Чарли — онова, което причинили на себе си и на другите, — също е факт, а не предположение. Ед Брейтуейт смята, че съм вплел тези факти в разказа си, за да му придам достоверност. Преди година ми го каза завоалирано, цитирайки Юнг:

— Най-блестящите събеседници ще намериш в лудниците.

Не съм затворен в лудница; след всеки лечебен сеанс в Центъра по психиатрия мога да се върна в своя тих, слънчев апартамент. Благодарен съм на съдбата за тази възможност. Благодарен съм и задето съм жив за разлика от много пациенти на пастор Дани. От лятото на 2014 до есента на 2015 имаше вълна от самоубийства. Живота си отнеха десетки, може би дори стотици — не знам точната бройка. Против волята си си представям как съживените се събуждат в другия свят, как вървят голи под виещите звезди и как страховитите мравки-воини безмилостно ги хапят навсякъде, и се радвам, че не съм сред тях. Според мен благодарността за живота, каквото и да я е породило, доказва, че до голяма степен съм съхранил разума си. Казвам „до голяма степен“, защото част от него загубих завинаги (все едно ми ампутираха ръка или крак) след видяното в стаята на мъртвата Мери Фей — факт, с който съм се примирил.

Всеки вторник и четвъртък от два часа до три без десет аз говоря.

И то как!

Сутринта след бурята се събудих на канапе във фоайето на хотела в „Козя планина“. Носът ме болеше, пикочният ми мехур заплашваше да се пръсне, но не исках да използвам мъжката тоалетна срещу ресторанта. Там имаше огледала и се страхувах, че без да искам ще зърна в някое отражението си. Излязох навън да се облекча и видях количка за голф, забита във верандата. Седалката и таблото бяха изцапани с кръв. Също и ризата ми. Избърсах с ръка подпухналия си нос и по пръстите ми полепнаха тъмночервени люспици. Изглежда, бях дошъл дотук с количката за голф, бях се блъснал във верандата и си бях разбил носа, само че не помнех нищичко.