Дейкър Стокър - Дракула — Немъртвият

Батори рискува и загуби. Къде беше нейната справедливост? Не трябваше да става така. Всичките й схеми и машинации, всичките й планове бяха само прах във вятъра на времето. Изпитваше нечовешка болка, докато гледаше усмихнатото лице на Дракула, който се бе върнал към човешкия си вид. Беше изиграна от майстора. Той бе надникнал в душата й и бе разбрал откъде идват гневът и самоувереността й. Но най-вече бе разбрал какво я бе обсебило. Неслучайно взе пукнатия меч, а престореният страх в очите му беше уловка. Той си изигра ролята като добър актьор. Беше забравила златното правило на покровителя й в битките: Никога не подценявай врага.

Дракула издърпа счупеното острие от корема на Батори и го хвърли настрани. Погледна я, но в очите му нямаше злорадство или щастие.

— Когато ръкавицата е хвърлена, никой истински Божи рицар не може да загуби битка срещу имитатор.

Споменаването на Бог я вбеси. От дъното на демоничната й душа се изтръгна вик, тя се изправи със закривения нож в ръка и замахна към гърлото на противника си. Кръвта му бликна като гейзер. Тя забрави за болката и кръвозагубата и избухна в неудържим смях. Гледката на шокирания Дракула, който вдига безпръстата си ръка, за да спре кръвта от шията си, беше безценна.

Лицето му се изкриви от гняв. Сви здравата си дясна ръка в мощен юмрук и го стовари дълбоко в корема на Батори. Чу как обгореното й тяло хрущи, пука и се разкъсва. Тя усети юмрука му вътре в себе си, как се издига нагоре и смазва органите между ребрата й.

— Бог те обичаше — изръмжа той. — Ти предпочете да убиваш, защото не искаше да приемеш любовта Му. Само ти си отговорна за всичките си престъпления.

Сграбчи сърцето й и го стисна. След това издърпа ръката си от тялото й. Батори гледаше като хипнотизирана още биещото си сърце в дланта му.

Издаде предсмъртен стон и заби закривения нож в гърдите му. Знаеше, че няма достатъчно сили, за да достигне сърцето му. Но загубата на кръв през раните, които му нанесе, и греещото в гърба му слънце със сигурност щяха да го довършат. Дуелът им завърши наравно. И двамата спечелиха, но и двамата загубиха.

Батори не искаше да умре в краката на Дракула, затова с последния си дъх се отблъсна и тялото й полетя надолу по каменните стъпала. Чуваше как костите й се чупят по целия път надолу, но не изпитваше болка. Дракула също скоро щеше да е мъртъв. Да, тя нямаше да застане начело на новия свят, но проправи пътя му, като премахна Божия воин. Последната й мисъл преди да умре беше, че графиня Елизабет Батори — поругана, измъчвана и тероризирана — се бе възправила от смъртта и бе станала инструментът, който щеше да доведе до разрушаването на света. Добра епитафия за човек, на когото Бог бе обърнал гръб.

Куинси видя как Батори полетя надолу и остави Дракула сам, със стърчащ от гърдите му нож. След няколко секунди слънчевите лъчи щяха да го докоснат. Куинси стисна здраво счупената дръжка на лопатата. Време беше да се намеси. Дракула трябваше да умре. Той тръгна напред.

— Куинси, почакай! — изпищя Мина някъде зад него.

Гласът на майка му подейства като катализатор на жаждата му за кръв. Той побягна. Време беше възмездието да настигне човека, който бе съсипал семейството му.

— Дракула! Посрещни ме!

Слънцето още не се бе издигнало в небето, а кожата на Мина вече гореше. Разумът й заповядваше на тялото да се изправи и да спре Куинси, но тялото реагираше бавно. Като се подпираше на надгробните плочи, тя се повлече напред. Нуждата от свежа кръв я омаломощаваше. Извика отчаяно:

— Куинси! Спри! Почакай!

Куинси нададе боен вик и вдигна заострената дръжка на лопатата над главата си. Затича се към Дракула с неестествена бързина. Но той не се обърна към него. Куинси бе озадачен и спря. Не би било достойно да наръга смъртния си враг в гърба.

По дяволите достойнството, това беше на живот и смърт! Замахна и се приготви да го прониже с дървения кол. Усети силна болка, сякаш някой заби пирон в главата му. Ръката му спря. Чу в ума си глас: „Наистина ли ще ме убиеш, Куинси? Ще убиеш човека, който те обича?“

Куинси замръзна, бореше се с мислите в главата си. Сякаш вече не командваше мозъка и тялото си. Облаците се скупчиха на небето и закриха изгряващото слънце. Разбра защо врагът му не се обръщаше с лице към него: съсредоточаваше силите си върху небесата и ума на Куинси. След като успя да им въздейства, се обърна.

В устрема си да го унищожи, Куинси не си даваше сметка, че когато застане пред Дракула, ще застане и пред Бесараб — гърлото и корема му бяха разкъсани, останалата без пръсти ръка кървеше, кръв се лееше и от раната, причинена от закривения нож. Вампирът изглеждаше толкова немощен и крехък, че Куинси внезапно бе обзет от състрадание. Не към Дракула, който бе убил баща му и поругал майка му, а към Бесараб.