Дейкър Стокър - Дракула — Немъртвият

Мина се заклатушка през виещите се коридори на тъмното абатство. Мракът не й пречеше да вижда ясно. Вече не беше същество от царството на светлината, беше се превърнала в нощен хищник.

В тялото й се разразяваше буря. Изпитваше ту пристъпи на глад, ту й се повдигаше. Изведнъж й се зави свят и падна до студената стена, без да може да продължи. Нещо се сви в гърдите й и тя повърна кръв. Да не би тялото й да отхвърляше кръвта на плъховете? Може би само човешка кръв можеше да засити новия вампир.

Ушите й бучаха силно, но чуваше и друг звук. Беше далеч, но го долавяше ясно. Разпозна шума от дъжд и вой на вятър. Външната врата! Това трябва да е. Тя хукна натам, новият звук я насочваше през катакомбите. Помирисваше влагата, дима от далечни свещи, дори разлагащите се плъхове, чиято кръв бе изпила. Помирисваше и Куинси. Синът й бе минал оттук. Вече разбираше какво бе имал предвид Дракула, когато й каза, че вампирите са на по-високо ниво от простосмъртните. Въпреки че беше отпаднала и крехка, пак беше по-силна от което и да е човешко същество. Макар страхът й за живота на Куинси да я доближаваше повече до хората.

Водена от миризмата и звука, Мина намери големите дървени порти на абатството. Отвори ги и я обзе страх. Почувства силна болка, която я принуди да се скрие обратно в сенките. Слънцето! Огненият му диск се издигаше в небето. Инстинктите й подсказваха да се върне на тъмно и да избяга от светлината, но желанието й да спаси Куинси я тласна навън. Слънчевите лъчи се забиваха като хиляди игли в кожата й. Болеше, но се търпеше.

Мина изтича заслепена през полето. След малко зрението й се адаптира. Отново се почувства немощна и пак й се догади. Спъна се и падна на земята. Вдигна поглед и видя Куинси застанал сред гробовете. Чу тракане на мечове. Светлината изгаряше зениците й и я караше да затвори очи. Проследи погледа на Куинси.

Два силуета се биеха с мечове на каменните стълби. Мина знаеше, че това са Дракула и Батори. Усещаше, че Куинси обмисля следващия си ход и преценява дали да се намеси. Тя се изправи с мъка на крака. Трябваше да стигне до сина си, преди да е предприел нещо.

Куинси бе хипнотизиран от битката, която се разиграваше пред очите му. Дракула отстъпваше. Уродливото същество, което го атакуваше, размахваше бързо меча и неумолимо го отблъскваше към върха на скалите, към бавно изгряващото слънце. Всичко бе във властта на Куинси. Трябваше му само кураж. Но не можеше да помръдне.

Обгореното същество, което се биеше със смъртния му враг, вероятно беше графинята, за която Ван Хелсинг го бе предупредил — самия Джак Изкормвача. Дракула отстъпваше. Ако застанеше на нейна страна, можеше да триумфира. Инстинктът му казваше да внимава, но разумът нашепваше: Врагът на моя враг е мой приятел.

Останалата без устни Батори просъска. Вековно фанатично обсебване я бе довело до този миг. Победата беше на една крачка. Удряше по меча на Дракула и усещаше как врагът й губи сили с изгрева на слънцето. Вече дишаше трудно, от раната му шуртеше кръв. Време беше за решителната атака. Батори се зарови дълбоко в душата си и изкопа спомените за болките и страданията, които бе понесла през дългия си живот. Когато достигнаха до последните стъпала, които щяха да ги изведат на върха на скалите, гневът й удвои силата й и тя нанесе последния удар.

Пукнатото острие на Дракула не издържа. Последният удар на Батори го счупи. Дракула падна на земята. Единственото око на графинята кръвожадно се разшири. Бе усетила страха на врага. Ако имаше достатъчно време, би заплакала с кървави сълзи от радост. С лявата ръка още стискаше закривения нож, с дясната вдигна меча над главата си като копие и го запрати към сърцето на противника.

Дракула нямаше място да маневрира. Смъртта му беше неизбежна. Но докато мечът още бе във въздуха, Батори видя как уплашеното изражение на княза се смени с крива усмивка. Острието й беше само на сантиметри от сърцето му, когато той се пресегна, хвана двуострия меч и отклони смъртоносния удар. Наточените остриета отрязаха пръстите от ръката му и те се разхвърчаха из въздуха, но той успя да отблъсне меча.

Оръжието пропусна целта, заби се в последното каменно стъпало и от сблъсъка се разхвърчаха искри. Инерцията повлече Батори към смъртния й враг. В този миг Дракула заби счупения си меч в корема на графинята. Нащърбеното оръжие прониза обгорената й плът и излезе през гърба й. Дръжката спря падането й.