Елена Чудинова - Джамията „Парижката Света Богородица“ - 2048 година

[*4 Novus Oro (лат. нов чин [на месата]) – официално наименование за новия чин на месата, въведен от Папа Павел VI през 1969 г. в рамките на богослужебните реформи, започнали след Втория Ватикански събор. Наред с католиците, в работата по съставянето на новия чин на месата вземат участие протестанти и представители на Англиканската църква, в резултат на което от гледна точка на традиционалистите, в новата меса в скрита форма е привнесено протестантското учение, отричащо реалността на присъствието на Христос в евхаристичния хляб и виното. Самият чин на месата е силно съкратен и видоизменен, според предписанието той трябва да се извършва с лице към вярващите и с гръб към олтара (в което мнозина съзират прилика с „черната меса“ на сатанистите), вместо на сакралния език – латинския, месата започва да се отслужва на съвременните езици. Често извършването на новия чин на месата се съпровожда с народни песни и танци, със светска музика (включително и рок музика) и като цяло повече прилича на протестантските сбирки, отколкото на католическа служба. – Бел.ред.]

[*5 След въвеждането на новия чин на месата в съвременната Католическа църква широко разпространение получава практиката по време на причестяване Светите Дарове да се дават в ръцете на миряните, което противоречи на каноните (според които Светите Дарове има право да докосва само свещенослужителят) и общата практика на Православната и Католическата църква. – Бел.ред.]

Последен министрант на „Нотр Дам“ се оказал тъкмо Патрис. Дядото на Йожен-Оливие бил на петдесет и няколко години, когато уахабитите*1 нахлули в катедралата да рушат скулптурите и кръстовете. Свещеникът, който в този ден изнасял службата, бързо свалил найлоновата наметка, изобразяваща риза, облечена върху албата*2, и я хвърлил в ризницата. В действителност към червения плат отгоре била зашита бяла яка, а отстрани се закопчавали бели ръкавели. Но платът бил червен – почитали паметта на мъченик. Свещеникът не искал самият той да стане мъченик, затова хвърлил богослужебното облекло, измъкнал от якичката на синята риза бялата пластмасова пластинка, изсулил се от ризницата и се втурнал към изхода. Никой не го спрял. Пък и цялото внимание на уахабитите било погълнато от Патрис Левек, препречил пътя им със смехотворно оръжие в ръцете – пръчка с кука накрая, с която обикновено оправяли високо окачените драперии. Той ударил с нея двама или трима по главите, отблъснал още неколцина, като им нанасял бодящи удари. Схватката продължила само няколко минути, след което дядо му с прерязано от ухо до ухо гърло паднал, обагряйки с кръвта си подножието на Божията Майка – същата, която както казват, протягала на Младенеца каменна лилия. (Сега, когато вече всички статуи са разрушени, няма как да разбереш наистина ли Младенецът е протягал ръце към цветето на Франция, или това са го съчинили по-късно, за да звучи красиво.)

[*14 Уахабизъм – политическо и религиозно-консервативно течение в исляма. – Бел.ред.]

[*15 Алба (лат. alba – бяла) – дълга бяла ленена дреха с тесни ръкави, обличана под ризата. В съвременната практика на Римокатолическата църква вместо алба често свещениците слагат само бели маншети и бяла якичка. – Бел.ред.]

Детските години на Йожен-Оливие минали под знака на тази картина: министрантьт, умиращ в безсмислено застъпничество за „Нотр Дам“ и свещеникът, който бягайки изважда с треперещи пръсти пластинката от яката си и след това незабележимо хвърля малката опасна ивичка под краката си заедно със своя сан.

Йожен-Оливие не можеше да си обясни защо не горестта заради страшната смърт на дядо му, а най-вече мисълта за свещеника-предател изпълваше с яростен протест всяка негова мисъл за Бога. Нима Бог съществува? Съществуват само дяволите, а те, дяволите, ще си намерят майстора. Ръката му неволно опипваше тайния джоб, зашит отвътре на идиотската дреха. То е на мястото си. Единственото нещо, в което той вярва.

* * *

Приятно възбудена, Зейнаб най-после се потопи в прохладата на големия магазин като в огромен аквариум, струящ вълните си от ласкаещ полумрак. Осветеното със стотици лампи помещение изглеждаше полутъмно само на влезлия отвън, където властваше блесналото от слънце утро. Пухкавият мокет меко обгърна леко уморените й нозе.

— Желае ли госпожата да присъства на модното ревю? – угоднически се осведоми продавачката със сиво-виолетов (това беше фирменият стил на магазина) хиджаб*. – Току-що започна, в залата има удобни места.