Франсис Хардинг - Дървото на лъжите

Скоро се озова седнала пред напалена камина редом с вуйчо Майлс и Мъртъл, с купа гореща супа в ръце. Ако майка ѝ изпитваше някакви угризения, задето е оставила дъщеря си на пътя, криеше ги добре. Тя самата беше порозовяла и въодушевена и очевидно бе огледала новия дом на семейството и го беше счела за поразително изостанал.

— Изобщо нямат газ — съобщи тя на Фейт с театрален шепот. — Казаха, че тук-там в града били прокарали, но в тази къща ще оцеляваме на лампи и фенери. Няма и готвачка , само икономка, камериерка и слуга. Всички те са работили за предишните наематели — две стари сакати дами — и собствениците са ги задържали. Очевидно икономката и камериерката „се справят“ заедно с готвенето. Но как ли ще успеят да се справят с петчленно семейство? И няма бавачка за Хауърд — докато намерим подходяща жена, ще се наложи ти да се грижиш за него, Фейт.

— Къде е татко? — попита девойката, когато майка ѝ спря да си поеме дъх.

— Веднага щом пристигнахме, отиде да подири място за някакъв ботанически експонат — отвърна уморено Мъртъл. — Очевидно парникът не е подходящ. Вместо това от сума време е навън в зяпалнята и се суети около цветето си.

— Зяпалня ли?

— Явно става дума за стара кула. — Мъртъл се прокашля, докато икономката минаваше през стаята. — Драга госпожо, какво представлява тази зяпалня?

— Построиха я за наблюдателница, мадам — отвърна веднага мисис Велът, — да следят от нея корабите на Наполеон. Така и не вдигнаха форт тук на Вейн, както направили на Олдерни. Така че тогавашният собственик на този дом като добър англичанин решил да се погрижи сам за защитата ни.

— И имало ли е полза? — поинтересува се Мъртъл.

— Свършили му парите, преди да приключат строежа, мадам, а после войната минала… — отвърна мисис Велът. — Известно време са използвали зяпалнята за склад за ябълки, но имала течове.

— Странно място за растение — промърмори Мъртъл. Въздъхна. — Във всеки случай строго е забранено да безпокоим баща ти или да приближаваме до тази зяпалня. Очевидно растението е ужасно крехко и екзотично и необучен поглед ще предизвика окапване на листата му или нещо подобно.

Фейт се зачуди дали баща ѝ се е оттеглил в забравената от бога кула, понеже това е единственото място, където може да остане насаме. Сърцето ѝ се късаше. Знаеше, че някои едри животни напускат глутницата си, когато са ранени.

Дори вечно бълбукащата приказливост на Мъртъл се беше изчерпила. Дългото пътуване оставя човек изпразнен — като четка на художник, прокарана по широк участък от платното. Наредиха на Фейт да отиде да си легне, когато стана видно, че главата ѝ клюма.

— За теб е най-малката стая, скъпа — каза ѝ Мъртъл, — но обстоятелствата са такива. Нали нямаш против?

Мисис Велът взе свещ и предложи да ѝ покаже стаята. Докато пресичаха коридора, Фейт надзърна през вратата и видя, че едното странично фоайе е било завладяно от менажерията на баща ѝ. През стъклата на терариумите я зяпаха гущери. Възрастният вомбат сумтеше и подритваше насън, но той и бездруго напоследък само това и правеше. Фейт се намръщи, като осъзна, че не вижда змията.

Част от сандъците и куфарите на семейството бяха струпани до едната стена в коридора. Девойката с почуда забеляза кутията на змията относително близо до основата на купчината. Беше зарязана в студения коридор, сякаш е просто кутия за шапки.

Фейт изтича и приклекна до нея, притисна ухо до стената. Отвътре не се чуваше нищо.

— Мисис Велът, дали може да наредите да преместим това сандъче в стаята ми?

Спалнята на Фейт се оказа миниатюрна — наполовина на тази у дома. Разпаленият в огнището огън осветяваше подвижна мивка с нащърбен мраморен плот, древен скрин и легло с колони и балдахин, което сигурно бе надживяло неколцина монарси. В сумрака зад скрина едва се различаваше втора врата с масивни резета на нея.

— Желаете ли чаша посет 2 2 Англ. posset — питие от мляко, пресечено с вино или бира, често и с добавени различни подправки. преди сън? — попита икономката.

— Случайно да имате мъртви мишки?

Фейт се досети, че това не е било най-разумният отговор, още щом думите се изплъзнаха от устата ѝ. Припряно се опита да обясни:

— Баща ми има цейлонски нефритен смок…

Мисис Велът вдигна вежди още част от инча.

— Месо… малки парченца прясно месо ще свършат работа — заекна Фейт с подозрението, че не прави особено добро първо впечатление. — И парцали. И. чаша посет звучи чудесно, благодаря много!