Маргарет Этвуд: Разказът на Прислужницата

— Благословен да е плодът 8 8 „Благословен ще бъде плодът на твоята утроба, и плодът на земята ти, и плодът на добитъка ти, и плодът на воловете ти, и плодът на овците ти.“ (Втор. 28:4). — Б.пр. — казва ми. Така е прието да се поздравяваме.

— Да отвори Бог — казвам аз. Така е прието да отговаряме. Заедно поемаме покрай големите къщи към центъра на града. Разрешено ни е да се движим само по двойки. Уж в името на собствената ни безопасност, но е пълен абсурд: бездруго вече сме чудесно защитени. Истината е, че тя шпионира мен, а аз шпионирам нея. Ако някоя от нас се изплъзне от мрежата заради нещо, случило се по време на ежедневните ни разходки, ще търсят сметка от другата.

Жената е моя спътница от две седмици. Не знам какво се е случило с предишната. Един ден просто изчезна и на нейно място се появи тази. Не разпитваш за тези неща, защото обикновено не искаш да научаваш отговорите. Пък и отговор изобщо няма да има.

По-пухкава е от мен. С кафяви очи. Казва се Гленова, само толкова знам за нея. Крачи скромно, със сведена глава, стиснала отпред ръцете си с червени ръкавици, със ситни стъпчици като дресирана свинка. По време на разходките ни не е отронила ни една неправолинейна дума, но и аз не съм. Възможно е тя да е Прислужница не само по име. Не бива да рискувам.

— Доколкото чувам, войната се развива добре — казва.

— Хвала — отговарям.

— Хубаво време ни е отредено свише.

— И аз го приемам с радост 9 9 „… а това, що падна на камък, са ония, които, кога чуят словото, с радост го приемат, ала нямат корен и временно вярват, а във време на изкушение отстъпват.“ (Лук. 8:13). — Б.пр. .

— Днес са разбили още метежници.

— Хвала — отговарям. Не я питам откъде знае. — Какви са били?

— Баптисти. Имали укрепление в Блу Хилс. Принудили ги да излязат от укритието си.

— Хвала.

Понякога ми се иска просто да млъкне и да ме остави да се разхождам на спокойствие. Обаче съм жадна за новини, за каквито и да било новини — дори да не са верни, все нещо значат.

Стигаме до първата бариера, като онези, с които преграждат пътищата или разкопаните канавки: дървен кръст на черни и жълти ивици и червен шестоъгълен знак „Стоп“. До портата има фенери, но не са запалени, защото не е нощ. Знам, че над нас по телефонните стълбове има прожектори за извънредни случаи, а в бункери от двете страни на платното — мъже с автомати. Не виждам прожекторите и бункерите заради наочниците. Просто знам, че ги има.

Зад бариерата на тесния вход ни чакат двама мъже със зелените униформи на Пазителите на вярата, с гербове на раменете и с барети с два кръстосани меча над бял триъгълник. Пазителите не са истински войници. Изпълняват обикновени полицейски задачи и черна работа — например прекопават градините на Съпругите на Командирите — и са или глупави, или възрастни и недъгави, или много млади, с изключение на онези, които тайно са Очи.

Тези двамата са млади: единият е с редки мустачки и с все още пъпчиво лице. Младостта им е трогателна, но не може да ме заблуди. Младите най-често са най-опасните, най-фанатичните, най-бързи с оръжието. Още не са се научили да живеят във времето. С тях трябва полека.

Предната седмица застреляли една жена, тук някъде. Беше Марта. Търсела пропуска си в дрехата, а те помислили, че носи бомба. Взели я за преоблечен мъж. Случват се подобни инциденти.

Рита и Кора познаваха жената. Чух ги в кухнята да обсъждат случилото се.

Вършели са си работата, каза Кора. Грижели са се за нашата сигурност.

А какво по-сигурно от един мъртвец, гневно възрази Рита. Жената не правела нищо нередно. Нямало причина да я застрелят.

Нещастна случайност, каза Кора.

Няма такова нещо, отбеляза Рита. Всичко е предумишлено. Чух я как трополи с тенджерите в мивката.

Е, човек трябва хубавичко да помисли струва ли си да взриви тази къща, каза Кора.

Въпреки това, настоя Рита. Жената се трудела усърдно. Не е заслужавала да умре така.

Има и по-лошо, каза Кора. При нея поне е било бързо.

Да кажем, отговори Рита. Аз бих предпочела да разполагам с малко време преди това. Да подготвя нещата.

Двамата млади Пазители ни поздравяват, като вдигат три пръста към баретите си. Полагат ни се тези прояви на внимание. Би трябвало да изразяват уважение заради службата ни.

Изваждаме пропуските си от джобовете с цип в широките си ръкави, Пазителите ги разглеждат и подпечатват. Единият влиза в кабинката отдясно, за да вкара номерата ни в Компконтрол.