Маргарет Этвуд - Разказът на Прислужницата

Преди тук живееха лекари, адвокати, университетски преподаватели. Вече няма адвокати, а университетът е затворен.

Понякога с Люк се разхождахме по тези улици. Говорехме си как ще си купим къща като тези тук, голяма стара къща, която ще ремонтираме. И ще имаме градина с люлки за децата. Канехме се да имаме деца. Макар да съзнавахме, че едва ли някога ще може да си го позволим, просто си говорехме за това, неделна игра. Сега тази свобода ми изглежда почти безтегловна.

Завиваме към главна улица, където е по-оживено. Профучават автомобили, повечето черни, няколко сиви и кафяви. Има и други жени с кошници, някои са в червено, други са в убитото зелено на Мартите, трети са с рокли на червени, сини и зелени райета, евтини и отеснели — съпругите на по-бедните мъже. Иконосъпруги, така ги наричат. Тези жени не са поделени според функциите си. Те трябва да вършат всичко, стига да могат. Има и по някоя жена цялата в черно, вдовица. Преди имаше повече, но сега са понамалели.

Жените на Командирите няма да видиш на тротоара. Само в автомобили.

Тук тротоарите са циментови. Като малка прескачах пукнатините. Помня стъпалата си по същите тези тротоари, помня и с какво бяха обути. Понякога с маратонки с пружиниращи подметки, отвори за проветрение и звезди от флуоресцентен плат, които блестяха в тъмното. Макар че никога не тичах нощем, а само през деня, и то по оживени улици.

Тогава жените не бяха под закрила.

Помня правилата — неписани, но всяка жена ги знаеше. Не отваряй на непознат, дори да се представя като полицай. Настоявай да плъзне служебната си карта под вратата. Не спирай на пътя, за да помогнеш на моторист, който уж е закъсал. Дръж вратите на колата си заключени и отмини. Ако някой ти подсвирне, не се обръщай. Не ходи сама нощем в обществена пералня.

Замислям се за пералните. Как ходех облечена там — по шорти, джинси, анцуг. И как пъхах в машините собствените си дрехи, собствения си перилен препарат, собствените си пари, спечелени лично от мен. Мисля си какво е да държиш така нещата под контрол.

Сега минаваме по същата улица на червени двойки и мъжете не ни подхвърлят непристойни забележки, не ни заговарят, не ни докосват. Никой не подсвирква.

Има различни видове свобода, казваше Леля Лидия. Свобода за и свобода от. В дните на анархията беше свобода за. А сега имате свобода от. Не я подценявайте.

Пред нас вдясно е магазинът, където си поръчваме роклите. Някои хора ги наричат „одеяния“ — подходяща дума. А към делата на Господа те и не поглеждат, нито помислят за деянията на Неговите ръце 12 12 „… а към делата на Господа те и не поглеждат, нито помислят за деянията на Неговите ръце.“ (Ис. 5:12). — Б.пр. . Трудно се свиква. Магазинът има голяма дървена табела отвън с формата на златна лилия — „Полска лилия“, така се казва. Вижда се мястото под лилията, където е заличеният запис от времето, когато решиха, че дори имената на магазините са прекалено голямо изкушение за нас. Сега всичко се обозначава само със символи.

Преди „Лилията“ беше кино. Посещаваха го много студенти, всяка пролет организираха фестивал на Хъмфри Богарт с Лорън Бакол или Катрин Хепбърн, самостоятелни жени, които са вземали самостоятелни решения. Носели са блузи с копчета отпред — намек за възможностите да бъдат разкопчани и да ги покажат разголени. Тези жени можели да се разголват, или пък не. Наглед са имали право на избор. Наглед всички имахме право на избор. Бяхме умиращо общество, казваше Леля Лидия, имахме прекалено голям избор.

Не знам кога са отменили фестивала. Явно вече съм била по-голяма. Затова не съм забелязала.

Не влизаме в „Лилията“, а пресичаме платното и продължаваме по пресечката. Най-напред спираме в магазин с друга дървена табела: три яйца, пчела, крава. „Мляко и мед“ 13 13 „И рече Господ (на Моисея): видях страданието на Моя народ в Египет и чух вика му от разпоредниците му; Аз зная неволите му и отивам да го избавя от ръцете на египтяни и да го изведа от тая земя (и да го въведа) в земя добра и пространна, дето тече мед и мляко“. (Изх. 3:7-8). Вж. също Числ. 16:13-14; Втор. 26:9; Ис. 7:15; Иез. 20:15. — Б.пр. . Има опашка, изчакваме реда си две по две. Забелязвам, че днес имат портокали. Откакто Централна Америка беше завладяна от либертеосите, трудно се намират портокали — понякога има, понякога няма. Войната пречи на доставките на портокали от Калифорния, дори на Флорида не може да се разчита, когато има пътни блокади или когато взривят релсите. Оглеждам портокалите — толкова ми се иска да си хапна. Мисля да се върна и да разкажа на Рита. Ще остане доволна. Все ще е нещо, мъничко постижение, ако успея да върна портокалите към живот.