Светлият правоъгълник в дъното на долината беше прозорецът на дома на Данешолд. Кей Лъдлоу седеше пред едно огледало, изучавайки старателно сенките на сценичен грим, подредени в очукана кутия. Рагнар Данешолд лежеше отпуснат на едно канапе и четеше том с трудовете на Аристотел: „… защото тези истини съдържат благо с оглед на всичко, а не само с оглед на някакъв специален род, отделен от другите. И всички хора ги използват, защото са истинни сами по себе си… Защото има принцип, който трябва да се следва от всеки, който разбира нещо, и това не е хипотеза… Очевидно този принцип ще бъде най-сигурният от всички, а кой е той сега ще кажем: едно нещо не може едновременно да съществува и да не съществува по отношение на себе си и по един и същи начин…“.
Светлият правоъгълник сред нивите на фермата беше прозорецът на библиотеката на съдията Нарангансет. Той седеше на една маса, а светлината на лампата му падаше върху копие на стар документ. Той беше отбелязал противоречията в него, които някога бяха станали причина за неговото разрушаване. Сега добавяше нова клауза към страниците му: „Конгресът няма да издава закон, който ограничава свободата на производството и търговията…“.
Светлият правоъгълник насред гората беше прозорецът на хижата на Франсиско Д’Анкония. Франсиско лежеше изтегнат на пода, до танцуващите езици на огъня, наведен над листа хартия, и довършваше чертежите на своята пещ. Ханк Риърдън и Елис Уайът седяха до камината.
— Джон ще проектира новите локомотиви — казваше Риърдън, — а Дагни ще пусне първата железница между Ню Йорк и Филаделфия. Тя… — внезапно, чул следващото изречение, Франсиско вдигна глава и избухна в смях, смях на признание, триумф и облекчение. Не можеха да чуят музиката от Петия концерт на Ричард Хали, която сега плуваше високо над покрива, но смехът на Франсиско беше в хармония със звуците му. Щастлив от фразата, която беше чул, Франсиско виждаше слънчевата светлина на пролетта по откритите морави на домовете из цялата страна, виждаше искрите на двигателите, виждаше блясъка на стоманата по издигащите се скелета на новите небостъргачи, виждаше очите на младежите, които гледат бъдещето без несигурност или страх.
Изречението, което Риърдън беше казал, гласеше:
— Сигурно ще се опита да ме одере с цената за товарния транспорт, но ще мога да си я позволя.
Лекият отблясък, който плуваше бавно в пространството, на най-високия достъпен склон на планината, беше звездната светлина по косата на Голт. Той стоеше и гледаше не долината долу, а тъмнината на света отвъд стените й. Ръката на Дагни почиваше на рамото му, вятърът носеше косата й и я смесваше с неговата. Тя знаеше защо беше поискал да се разхождат из планините тази вечер и какво беше спрял да обмисли. Знаеше какви думи трябваше да произнесе и че тя щеше да бъде първата, която да ги чуе.
Не можеха да видят света отвъд планините, имаше само празнота, мрак и скали, но тъмнината криеше руините на цял континент: домовете без покриви, ръждясалите трактори, неосветените улици, изоставените коловози. Но някъде далеч, на ръба на земята, малко пламъче се люлееше на вятъра, предизвикателното, твърдоглаво пламъче на Факела на Уайът, виеше, разкъсваше се и продължаваше да гори, нищо не можеше да го изкорени или да го угаси. Сякаш викаше и чакаше думите, които Джон Голт щеше да произнесе.
— Пътят е чист — каза Голт. — Връщаме се обратно в света.
Той вдигна ръка и начерта в пространството върху пустата земя знака на долара.
Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/6746
Издание:
Айн Ранд
Атлас изправи рамене
Трета част. А е А
Американска, първо издание, 2009
Превод от английски: Петьо Ангелов
Редактор: Искра Ангелова
Коректори: Вера Гьорева, Людмила Атанасова
ИК „МаК“, София, 2009
Издателство „Изток-Запад“
Преводът е направен по изданието:
Ayn Rand
Atlas Shrugged. A Signet Book
Published by New American Library, a division of Penguin Putnam Inc., 375 Hudson Street, New York, New York, 10014, USA
Copyright (c) 1957 by Ayn Rand Copyright (c) renewed 1985 by Eugene Winick, Paul Gitilin, and Leonard Peikoff
ISBN: 9789543216291
Изразът е заимстван от библейската история за Каин и Авел: „И рече Каин на брата си Авеля: (да идем на полето). И когато бяха на полето, Каин нападна брата си Авеля и го уби. И рече Господ (Бог) на Каина: где е брат ти Авел? Той отговори: не зная, нима съм пазач на брата си?“ Бит. 4: 8–9. — Б.пр.
Перифрази на известната мисъл на Декарт „Мисля, следователно съществувам“. — Бел.ред.
Читать дальше