Йен Макдональд - Бъди ми враг

Всеки път, когато заговореше, заповедният тон на капитан Анастейзия караше Еверет да подскочи. Винаги беше имал проблеми с авторитетните фигури — независимо дали става дума за учители, които настояват да играеш футбол по време на предколедна суграшица, или за командири ветровици от Хакни Грейт Порт на З 3. Еверет се обърна, за да не може капитан Сикссмит да забележи усмивката му от облекчение — и от привързаност. Изпитваше особена гордост да я вижда на мястото, което ѝ принадлежеше, застанала пред широкия илюминатор, със скръстени зад гърба ръце, начело. Сен свали авиаторската каска и отърси ледените кристалчета от изумителната си чисто бяла афроприческа. Кристалите зазвъняха по палубата като малки камбанки. Тя ощипа Еверет, докато се плъзваше зад пилотската конзола.

— Върнала съм се, Еверет Синг. Радваш ли се да ме видиш, или какво, оми?

Еверет отмести поглед засрамено. Беше толкова директна, така дръзка и агресивна. Плашеше Еверет от Стоук Нюингтън, но си оставаше неустоима за Еверет пенджабеца. Сен се измъкна въртеливо от оранжевата си екипировка за оцеляване в балтийски условия и извади картите таро „Евърнес“ от мястото им до сърцето си. Целуна тестето и го остави на контролния панел.

— Мистър Синг! — Капитан Анастейзия надвисна над конзолата на Еверет. Показа му смартфона, така че да го вижда добре. На екрана имаше размазано изображение на нещо, което приличаше на летателен апарат на въздушни възглавници от ада, въоръжен, брониран и украсен с обърнатите гръб в гръб полумесеци на Албурак, странната приказна Британия от вселената на З 2. — Виждал ли си нещо подобно досега?

— Не, мадам.

— Така си и помислих. Аз също. Според професионалното ти мнение можем ли да се изправим срещу него в двубой?

— Мадам, никакъв шанс.

— И аз така смятам. Това нещо е на десет минути след нас. Благодаря ви, мистър Синг. В оперативно състояние ли сме да направим скок на Хайзенберг?

— Така мисля.

Еверет видя как Шарки им хвърля поглед.

— Мистър Шарки — извика капитан Анастейзия, без да отмества големите си дълбоки очи от Еверет, — издигнете ни възможно най-бързо. Изкачете се по корпуса на кораба с изкормвач в ръка и отрежете въжетата, които ни придържат.

— Мадам…

— Възможно най-бързо, сър.

Без нито дума повече Шарки се изправи и хлътна през вратата за стълбите към следващата палуба. От мястото си на върха Еверет улови бърз поглед назад, видя положението на раменете, начина, по който извади изкормвача — ножа на ветровиците, предназначен за поправки на нановъглеродните части на въздушните кораби. Капитан Анастейзия придърпа един микрофон и натисна с палец бутона за говорене на палари тръбата:

— Мистър Макхинлит, имам два въпроса към вас. Можем ли да полетим? Можем ли да извършим скок на Хайзенберг?

Глазгоуският акцент на Макхинлит беше равен и твърд като лопата, забита в наелектризираната атмосфера на мостика:

— Можем да летим, можем да скачаме. Но не и двете едновременно.

— Трябват ми и двете, мистър Макхинлит.

— Не разполагам с мощността, и дори да я имах, витловите совалки са замръзнали. А дори не съм споменал за механизмите за управление. И баласта; там вътре има десет тона твърд лед. Не мога да правя чудеса.

— Боя се, че ще ни свърши работа най-малко чудо, мистър Макхинлит — капитан Анастейзия обърна поглед към Еверет. — Мистър Синг, имам два въпроса и към вас. Каква е разликата между „така мисля“ и „сигурен съм“?

— „Така мисля“ означава, че окабеляването за захранването може и да не сработи. Натискаме спусъка на скоковия пистолет, но не отиваме никъде. Или интерфейсите може да не съответстват и отново ще се озовем никъде. Или пък в системата може да са останали бъгове, така че няма да отидем никъде, а навсякъде. Всеки наш атом ще бъде изпратен в различна вселена. Просто… баммм ! Толкова бързо, че дори няма да разберем.

— Следващ въпрос: Колко време ще ни трябва да преминем от „така мисля“ до „сигурен съм“?

— Десет-петнайсет минути.

— Онова нещо ще ни връхлети след пет. Веднъж вече извадихме късмет, втори път няма да ни огрее. Сен, по моя заповед. Мистър Синг, бона скорост.

— Мадам.

Докато капитан Анастейзия отново се обръщаше към наблюдателния илюминатор, Еверет видя как Сен скришом обръща една карта таро от тестето „Евърнес“. Забеляза, че я гледа. Показа му я. Еверет не беше виждал тази, но това не го изненадваше. Започваше да подозира, че Сен притежава много, много повече карти, отколкото носи в тестето по всяко време. Картинката на картата, нарисувана с туш, изобразяваше ято от пеперуди монарх — или бяха молци? — свързани заедно крило до крило, полетели нагоре към усмихнатата луна. Заглавието на картата, изписано със старинен, избледнял шрифт, беше Криле от прах .