Йен Макдональд - Императрицата на слънцето

Какс беше предложила на екипажа зашеметяващо луксозни, разкошни апартаменти в Кулата за временно пребиваващи в Палатакахапа. Еверет, Сен, капитан Анастейзия, Макхинлит и Шарки, всеки посвоему, бяха решили, че предпочитат да спят на кораба. Корабът беше единственото място, от което човек не можеше да види кораба. Евърнес беше ужасна, трагична руина. Гръбнакът му беше извит, пътеките и коридорите му — изкривени. Таваните му бяха хлътнали, вратите на повечето каюти бяха блокирали. По обшивката му имаше грозни рани от сблъсъка и нападението на Генкралиците, а така също разкъсан и изкормен на местата, където пипалата на корабите сепии бяха оказали съпротива, преди да го изпуснат от хватката си. От трите двигателя, откъснати при катастрофалното кацане, беше подменен само един. Вторият все още беше на ремонт в машинното. Третият бе изгубен завинаги. Еверет не можеше да погледне този кораб, без да изпита болка. Но това да спи в него бе нещо повече от факта, че не му се налагаше да гледа развалините му: беше демонстрация на вярност. Демонстрация на обич.

Илюминаторът на Сен беше напукан, а дървените плоскости на тавана — нацепени, и въпреки че хамакът ѝ висеше в правилната си позиция, от претъпканите ѝ чекмеджета се сипеха дрехи, по всяка повърхност бяха пръснати гримове, а ръгбистите ѝ свеждаха погледи от стените. Еверет премести един къс дървен жезъл, за да седне на свалената седалка зад вратата. Кехлибарената топка в края на жезъла се разтърси като желе. Еверет извика стреснато и пусна жезъла. Сен бързо го вдигна. Гелът на топката продължи да се вълнува в златисто-канелено, в отсенки на жълтото и оранжевото, след което отново възприе сферичната си форма.

— Еха, това е — произнесе Еверет. — Може ли аз да опитам?

— Не обича да го докосва друг — обясни Сен. Тя подпря внимателно жезъла в ъгъла. — Всеки друг освен мен.

— Можеш ли да го накараш да работи? — попита Еверет.

Сен кимна:

— Но не ми харесва. Сякаш е в главата ми.

— И аз имам разни неща в главата — каза Еверет.

— Зная.

— Не го искам там. Не искам нищо от това. Не искам да бъда тук. Сен, дадох им Инфундибулума.

— Трябваше да го направиш, Еверет. Не можеше да сториш нищо. Аз също бих постъпила така. Всеки от нас би постъпил така.

— Но от това не става по-правилно.

— Ще ти кажа, че си наред, ако ти кажеш на мен, че съм наред — произнесе Сен.

— Трябвало е да застреляш онази Джиджу. Капитанът… Ани каза, че е трябвало да го направиш.

— Случи се толкова бързо — обясни тя. — Все едно се случи още преди да съм успяла да го помисля. Натискам спусъка, а ударният пистолет стреля и беше толкова забавено, но едновременно бързо, и си мислиш, че можеш да се върнеш назад и да го предотвратиш, но не можеш. Никой не може. Убих живо същество, Еверет Синг. Не съм чиста. Чувствам се нечиста. И винаги ще се чувствам така, ей тук вътре.

Евърнес се помести на привързващите си въжета, брулен от ветровете, които вееха вечно нагоре или надолу из тази шахта в сърцето на света.

— Аз също убих живо същество — каза Еверет. — Не лично. Но дадох пушката на Какс. И тя уби другата принцеса.

— Ако не го беше направил, Какс щеше да умре. Мислиш ли, че онази друга Джиджу щеше да каже: „Благодаря ви, о, толкова много, мистър Синг и мистър Майлс О’Рахили Лафайет Шарки.“ Щеше да намисли нещо мийзи на тази нейна доли асок и да накълца теб и Шарки на кайма. Постъпил си правилно. Ние постъпихме правилно. Само дето…

— Само дето не ми се струва правилно.

— Така е.

— И Какс ни развежда наоколо, все едно сме някакви… богове, или какво? И всичко, което си мисля аз, е: иска ми се баща ми никога да не ми беше давал Инфундибулума. Трябваше направо да го изтрия. Можех да го направя. Мислих по въпроса. В един момент само с едно поместване на пръста щеше да е изчезнал. Просто трябваше да се отърва от него, и онази Джиджу, която ти уби, сега щеше да е жива, също и всички войници на Шарлът Вилие, другият Теджендра на Земя 1, екипажът на транспортния съд на въздушна възглавница на ледената Земя, ’Лучайния Ед, а другият Еверет? Той щеше да е само поредното мое аз, да ходи на училище, да се вижда с приятели, да се опитва да сваля момичета, да играе футбол, а Ани и вие щяхте още да си имате кораб и живот обратно на З 3, и хубаво де, Шарлът Вилие щеше да е отвлякла баща ми, но сега щеше да е на Земя 3 и щяха да се отнасят добре с него, и може би, когато получеше Инфундибулума от него, щеше да му позволи да се прибере у дома.