Йен Макдональд - Императрицата на слънцето

Шарлът Вилие щракна кутийката си с гримове.

— Целостта е в опасност.

Това накара Еверет М да се поизправи. Научила е за Наан.

— Твоето копие предаде всички ни — продължи Шарлът Вилие.

Сърцето на Еверет М отново започна да бие. Твоето копие. Не той. Не той .

Шарлът Вилие продължи:

— Твоят собствен свят, моят свят… дори този свят. Всеки човек в десетте свята е в непосредствена опасност. Достатъчно интелигентен си, така че няма нужда да ти обяснявам подробностите, а само най-необходимото. В нашите светове динозаврите са изчезнали като вид преди десетки милиона години. Представи си вселена, в която това не се е случило. А сега си представи еволюция, продължила шейсет и пет милиона години. До какви заключения те навежда тази мисъл?

Главата на Еверет М се въртеше от мисълта, че не става дума за Наан. Струваше му се трудна мисъл. Някъде там имаше друга заплаха? По-голяма от Наан. Какво искаше да каже тя? Супер-еволюирали динозаври?

— Разполагат с преднина от шейсет и пет милиона години?

— Правилно. Двайсет пъти по цялото съществуване на човечеството като вид. Работата е сериозна.

Трафикът по „Есекс роуд“ и „Ъпър стрийт“ спираше и тръгваше, спираше и тръгваше.

— Един момент обаче — обади се Еверет М. — Ако са толкова напреднали, защо вече не са ни посещавали?

— Добро момче. Защото са агресивни и свирепи… и разделени. На войнолюбиви фракции. Всеки път, когато някоя от фракциите получи преимущество, останалите се съюзяват за известно време, за да я унищожат, преди сами да бъдат унищожени. Цивилизацията на Джиджу е била разрушавана и изграждана хиляди пъти. Десетки хиляди пъти.

— Джиджу?

— Все пак трябва да ти разкажа част от секретната история на Целостта. В ранните ѝ дни… преди да има официално сформирана Цялост и преди голямата карантина… когато са съществували само Земя 1 и Земя 2, З 1разпраща изследователски сонди до случайни дестинации. Картографират няколкостотин равнини. Една от тях е била равнината на Джиджу. Наложило се е да унищожим тази сонда, преди Джиджу да научат прекалено много от нея, но сами сме извлекли достатъчно информация, за да си отбележим никога повече да не припарваме до тяхната равнина. Твоето копие се е озовало там, докато е издирвал баща си. И е позволил Инфундибулумът да попадне в ръцете на Джиджу.

— Едва ли е щял да го направи, ако е имал друг избор — каза Еверет М.

— Откъде се появиха тези симпатии към твоето копие? — попита Шарлът Вилие.

— Той е мое копие. Аз съм той, той е аз. Аз никога не бих постъпил така. Не и ако въпросът не е бил на живот и смърт.

— Както сам казваш, ти си неговото копие.

Поеха по „Пентънвил роуд“, през още по-голямо задръстване. Точно когато светофарите на „Кингс крос“ светнаха в червено, от вътрешната страна на таксито се появи велосипедист в сигнално жълт екип.

— Къде отиваме?

— Да обядваме. Президиумът е в състояние на тревога, макар че нямам представа какво бихме могли да сторим, ако Джиджу решат да дадат начало на инвазия.

— Разумът на Трин — още докато произнасяше последната дума, Еверет М почувства как имплантите му, странни и чуждоземни, се отделят от собствената му плът. — Мадам Луна може да ги спре.

— Проучваме тази възможност.

Пълният смисъл на ставащото най-после започваше да връхлита Еверет М. Мадам Луна. Земя 4, домът му:

— Мама, Вики-Роуз… Баба Синг, баба Брейдън!

— Ще направим всичко по силите си за защитата им, Еверет. Нямай опасения по този въпрос.

Ако зависеше от него, Еверет М би изскочил мигновено от колата, жегнат от страх и гняв; за да побегне някъде, където и да е, никъде; за да изкрещи на висок глас онова, което чувства, на никого. Само че малките червени светлинки на вратите светеха. Вратите бяха заключени. Беше заключен заедно с Шарлът Вилие.

— Изключително важно е да останеш тук, Еверет. Ако Джиджу нахлуят, истинският… — Шарлът Вилие се улови навреме. — Другият Еверет ще се върне за семейството си. Нуждаем се от теб, за да го посрещнеш.

— Мама, Вики-Роуз — каза отново Еверет М.

— Орденът ще направи най-доброто по силите си.

Велосипедистът се качи на тротоара и избегна няколко минувачи, преди да се добере до „Грейс Ин роуд“. Флотилия от автобуси тъкмо спираха на стоянките пред гара „Кингс крос“. След няколко дни сняг и суграшица небето беше ясно и острият ветрец изсушаваше улиците и тротоарите. Светлината се отразяваше от стъклената пристройка до „Кингс крос“ и крещящите пластмасови реклами на евтини бангладешки ресторанти. Гара „Сейнт Панкрас“ приличаше на малък Готам, спуснат в средата североизточен Лондон. Еверет М опита да си представи как това синьо небе се изпълва с нашественици: въздушни кораби, междузвездни кораби, кораби майки, втори луни, звезди на смъртта; милиони пикиращи космически изтребители. Трикраки бойни машини. Гигантски годзили, газещи градове. Какви превозни средства караха супер интелигентните динозаври?