Йен Макдональд - Императрицата на слънцето

Еверет почувства, че Сен плъзга ръка в неговата. Пръстите ѝ бяха малки, топли и силни. Беше се пробудил рано — в сумрака на огромната шахта, преминаваща през света, с напълно объркан вътрешен часовник, — изплъзна се от хамака на Сен и се върна крадливо в собствената си лати. Никой не го видя, но беше гузен. Все още опитваше да го проумее: Сен го беше поканила да бъде с нея, но Еверет чувстваше, че той се е възползвал. Бона кучка, с която подремваш. Искаше да бъде повече от това.

Императрицата на слънцето вдигна обсипан със скъпоценности нокът и от пода се надигна екран на висока поставка. Джиджу бяха построили собствения си Инфундибулум по модела на айпада на Еверет.

— Можеше поне да изпилят серийните номера — подхвърли тихо Макхинлит.

Императрицата на слънцето докосна екрана. Лицето ѝ се обля в светлина. Очните ѝ мембрани премигнаха. Тя изпя кратка фраза на езика Джиджу.

— Мисля, че това означава „Как да накарам това нещо да проработи?“ — прошепна Сен.

Какс побърза да отиде при майка си. Пръстите ѝ заиграха по екрана.

— Божичко — прошепна Еверет. Сен стисна ръката му.

Императрицата на слънцето погледна Еверет и в очите ѝ имаше могъщество, мрак и омраза, дълбока десет милиона години. Беше ужасяваща.

— Императрицата на слънцето ти благодари — произнесе тя. — Направихте огромна услуга на народа на Господарите на Слънцето. Милиони години след днешния ден народът ми ще пее песни във възхвала на Еверет Синг.

Все още звучеше като майка му. Императрицата на слънцето се върна при реещия се трон.

— И за какво ти е? — попита Еверет.

Навсякъде из залата се чу рязко поемане на дъх. Никой не отговаряше на Императрицата на слънцето.

Императрицата се завъртя бързо и отново го погледна. Ноздрите ѝ се разшириха. В очите ѝ имаше надменност. Но Еверет вече не се боеше.

— За да подсигуря безопасността на моя народ. Какви други желания може да има един монарх?

— Можем ли вече да се приберем у дома? Получихте Инфундибулума… можете да ни пуснете да си вървим.

— Вие сте наши гости. Винаги сте били напълно свободни да си тръгнете когато пожелаете.

Императрицата на слънцето зае мястото си на своя трон. Светлината се усили, докато екипажът не се видя принуден да заслони очи. Когато Еверет отново прогледна, тронът беше изчезнал, а подът бе цял. Фалшивият Инфундибулум се възправяше на пиедестала си.

— Е, мисля, че това шоу приключи — каза капитан Анастейзия. — Да вдигаме Евърнес във въздуха и направим скок надалеч от този проклет свят. Без да се обиждате, принцесо.

— Ти отговори на майка ми! — изсъска Какс на Еверет, докато капитан Анастейзия повеждаше екипажа си от контролната зала. — На майка ми!

— Нямаше да го направя, ако не звучеше като моята майка — промърмори Еверет.

— Трябва някой път да чуеш какви ги отговарям аз на майка ми — прошепна Сен.

— Майка ти те чува! — прогърмя гласът на капитан Анастейзия.

— Бона дрешки — Сен хвърляше дрехи на Еверет. Яке, корабни шорти, ботуши. — Върви да се навлечеш!

Сен се беше преоблякла в любимата си изрязана тениска, сив клин и ботуши със заострени връхчета. Върху всичко това носеше кавалерийската си куртка по модата на ветровиците.

— Защо? Какво става? — попита Еверет иззад препълнените си с екипировка ръце.

— Прибираме се вкъщи, нали?

— Какво ще правим?

— Съвсем вярно — капитан Анастейзия беше подала глава от собствената си лати. Земя 3. Веднага щом Макхинлит е заредил акумулаторите дотолкова, доколкото ще ни позволи да направим скок оттук.

— Не можете да го направите! — каза Еверет. — Искам да кажа, ами баща ми? Ами Шарлът Вилие и фактът, че всички в Целостта са по петите ни? Това е лудост.

Капитан Анастейзия излезе в коридора. Донагласи колана на бричовете си за езда, завъртя крак по-надълбоко в ботуша му.

— Ще пропусна последния ти коментар като спонтанно избухване, продиктувано от тийнейджърска невъздържаност — произнесе тя с леден поглед. — Трябва да ремонтирам кораба си.

— Джиджу разполагат с технология на възраст шейсет и пет милиона години. Могат да ремонтират всичко.

— Може и да могат, но си нямат въздушни кораби и най-вече Евърнес . Ще отведа кораба си у дома, при хора, които могат да го върнат към живот.

— Но…

— Никакво но, мистър Синг. Ще го отведа у дома, в истинския му дом: обратно в Бристол. Ще го приземя и ще позволя на занаятчиите да го жужират бона, бристол-тип-топ и в изправност. След като вече се отървахме от онова бижу проследяващо устройство, можем да надиграем в собствения им танц Шарлът Вилие и нейните сухоземни. Облечи се добре и заеми работната си станция, мистър Синг: скачаме веднага щом се подготвим.