Томас Бренън - Доктор Стъклен

— Макбрайд! — викна инспекторът от вратата. — Към мазето.

Макбрайд вдигна очи от тежкия журнал, воден от мисис Дън.

— Сър?

Лангтън изчака, докато двамата не слязоха по стълбите, започващи от задния вход.

— Агнес каза, че среднощните гости на Редфърс слизали в мазето. Трябва да разберем защо.

Под ярката електрическа светлина вратата на мазето изглеждаше достатъчно здрава да защити банков трезор. Плътни железни ленти опасваха масивното дърво. Резета с диаметър на едра монета. Всичко беше боядисано в бяло, дори масивната ключалка.

— Можем да поискаме ключ от прислужницата — предложи Макбрайд.

Лангтън поклати отрицателно глава. Съмняваше се Агнес някога да е влизала в заключеното помещение или изобщо да знае къде е ключът за него. Остави сержанта и изтича обратно до кабинета на доктора. В най-горното ляво чекмедже на бюрото лежаха връзки с железни ключове. Лангтън грабна най-голямата и се втурна обратно в мазето. Пъхаше ключ след ключ в ключалката и със звън хвърляше вече изпробваните на пода.

Предпоследният ключ пасна и се превъртя. Грамадната врата се отвори навътре в мрака. В коридора нахлуха застоял въздух и мирис на влага. Лангтън заопипва вътрешната страна на стената до вратата, докато намери ключа за електричеството. Студена бяла светлина обля мазето.

Празно. Празни рафтове покрай облицованите с бели плочки стени. Стъпките на инспектора и сержанта закънтяха в помещението. Два електрически глобуса, покрити с мрежи. Прозорците, както и камината бяха зазидани. В цялото помещение цареше атмосфера на ограничение, на затвор, сякаш самите стени притискаха човека вътре. Болна атмосфера.

— Каквото и да е стояло тук, вече го няма, сър — каза Макбрайд и удари с длан по стоманената маса в средата.

— Но останалият след него прах също има какво да ни каже, сержант. Погледнете — Лангтън посочи рафтовете край стените. В покрилия бялото дърво слой прах личаха големи кръгли отпечатъци. — Доскоро тук са били подредени някакви предмети.

— Бих казал делви или буркани, сър.

Лангтън не отговори. Не откъсваше очи от редиците рафтове. Докъдето му стигаше погледът, още и още кръгли отпечатъци в прахта. А пред всеки отпечатък — написан с шаблон номер. Лангтън си спомни дневника на Редфърс: Седми април, АК, 21, £10. Дванадесети август, ДХ, 3, £25. Единадесети октомври, СП, 16, £30 .

— Нещата не се връзват, сър — обади се Макбрайд.

Но в съзнанието на Лангтън голямо парче от пъзела току-що беше дошло на мястото си.

— Напротив, сержант, боя се, че отлично се връзват.

Докато крачеше към управлението по Чърч Стрийт, Лангтън отново запрехвърля в съзнанието си намерените в дома на Редфърс доказателства. Потокът от блъскащи се служители, забързани към работните си места, го носеше напред. В далечината фабричните сирени обявяваха началото на смяната. Студеното утринно слънце позлатяваше мърлявите сгради в центъра, но пред очите на инспектора все стояха сумрачният кабинет на Редфърс и мазето с празните рафтове.

Сляпата му ярост се беше стопила до тъпа, неспираща болка, подобна на заровени живи въглени, готови всеки момент да подпалят нов пожар. Беше вярвал на Редфърс, както и семейството на Сара му беше вярвало — той беше техен семеен лекар почти три десетилетия. А след това ги беше предал с участието си в незаконната търговия с душѝ. Вината му едва ли подлежеше на съмнение — странният електрически уред, отпечатъците от набързо изнесени от мазето делви, големите суми, среднощните гости. А още по-лошото беше, че доказателствата потвърждаваха съществуването на дѐлваджиите. Лангтън осъзна, че повече не може да се съпротивлява на тази мисъл — дѐлваджиите бяха истина.

За момент инспекторът се замисли дали Редфърс и доʞтор Стъклен не са едно и също лице. Но подозрението бързо се разсея. Вместо това Лангтън видя ръката на Стъклен в убийствата и на бура, и на доктора — Стъклен ги беше наредил, беше ги организирал, за да обслужи някакви свои дели. При това имаше и помощници — за това говореше най-малкото фактът, че изнасянето и преместването на преброените по отпечатъците в прахта сто четиридесет и две делви би изисквало час или повече. Лангтън беше поръчал на Макбрайд да разпита съседите — все някой трябваше да е видял как хората на Стъклен изнасят съдовете.

Докато наближаваше управлението, Лангтън мислеше как ли да разкрие вестта за двуличието на Редфърс пред родителите на Сара. В кариерата си беше разпитвал убийци и изнасилвани, анархисти, крадци и подпалвачи. Разговорите с подобни хора обаче щяха да са нищо пред болката да съобщи на мистър и мисис Кавъл, че вероятно Сара е страдала повече, отколкото са предполагали. И че може би продължава да страда.