Томас Бренън - Доктор Стъклен

— Дамата представи ли се? — попита Лангтън, веднага сетил се за мисис Гриздейл.

— Сестра Райт, сър.

Лангтън завари сестрата, седнала в кабинета му.

— Съжалявам, че съм ви накарал да чакате, сестра. Нямах представа, че имате намерение да ме потърсите днес.

— Няма нищо, инспекторе — сестра Райт стана, когато Лангтън влезе, но сега отново се върна на мястото си, положила чантичката и ръкавиците си в скута. Беше облечена в дълга сива пола и палто от сива вълна в същия тон, носеше и простичка, по-тъмносива шапка. Дрехите по някакъв начин напомняха униформата ѝ, сякаш и сега сестрата не се беше откъснала напълно от службата си. — Знаех, че ще сте зает, просто се надявах да можете да ми отделите няколко минутки.

— Разбира се. Днес не сте ли на работа?

— Смяната ми започва в седем часа тази вечер — отвърна сестрата, — макар че аз обикновено застъпвам малко по-рано.

Колко по-рано? — помисли Лангтън. На ръката на сестрата нямаше венчална халка, а тя самата напомняше на инспектора за сестрите от полевите болници и лазаретите в Трансваал: жени, някои още момичета, съсредоточени само и единствено в работата си. Подобно на монахините, те гледаха на задълженията си по-скоро като на призвание, отколкото като на професия. Без тяхната беззаветна грижа и внимание много мъже нямаше да се завърнат след войната. В това число и самият Лангтън.

— Как мога да ви услужа? — попита инспекторът, седна бавно зад бюрото си, присвивайки очи от болката в стомаха.

— Нещо боли ли ви?

— Нищо сериозно, малък инцидент, докато преследвах заподозрян — отвърна Лангтън. — Моля, слушам ви.

Сестра Райт се поколеба, после започна:

— Първо, бих желала да ви помоля да не споменавате пред професора за днешното ми посещение тук. Разбирам, че нямам право да ви поставям в подобно неудобно положение, но професорът ненавижда хората да говорят зад гърба му дори и когато го правят за негово добро.

Заинтригуван, Лангтън отговори:

— Имате думата ми: казаното между тези четири стени ще си остане тук.

По лицето на сестра Райт се разля усмивка, която я накара да изглежда с десет години по-млада.

— Знаех си, че съм ви преценила правилно, инспекторе.

— Така че…

— Така че ето какво. Струва ми се, че снощи — или по-точно тази сутрин, в Лечебницата дните и нощите се сливат — професорът е оставил у вас грешно впечатление за себе си. Той е имал дълъг и пъстър живот, живот, посветен на облекчаване на болките и помощ за страдащите. Работила съм с много лекари, но никога не съм виждала по-самоотвержен хирург от професор Колдуел Чивърс.

Лангтън не отговори, замислен защо ли сестрата се чувства длъжна да защитава професора.

Сестра Райт продължи:

— Той се бори всеки ден, за да спасява животи и да връща хора от самия ръб на смъртта. Понякога не успяваме да се справим. Знам колко страда професорът от тези неуспехи, той не е от онези, които успяват да привикнат към смъртта. Сигурно сте срещали хора от другия тип, инспекторе, обръгнали хора. И то сте ги срещали не само при работата си.

Спомнил си Трансваал, Лангтън кимна.

Сестра Райт се наведе напред в стола си.

— Професорът искрено се вълнува за хората. Навярно понякога се вълнува твърде много. Позволява определени… идеи да го разсеят. Идеи, които на дневна светлина може би изглеждат гротескни или дори опасни.

— Идеите на дѐлваджиите?

Сестра Райт сведе очи към пода.

— Боя се, че да.

— Чувал съм за съществуването им и от други хора — отвърна Лангтън. — Изглежда мнозина вярват в тях.

Сестрата му се усмихна.

— Мнозина вярват и във феи, елфи и всякакви други духове. Спомнете си, че вярват дори във вуду, тази странна вяра в немъртвите. Понякога се чудя дали тази вяра не се корени в някаква дълбока нужда на човека или просто всеки вижда онова, което желае да види?

Лангтън не се усъмни в искреността на думите ѝ. В окопите и пустините на Трансваал пред собствените му очи уравновесени хора се бяха превръщали в развалини, отчаяно търсещи да се уловят за всяка сламка, която би могла да облекчи ежедневните им страдания. Говореха за призраци, духове, ангели, за отвъдния живот, за египтология, за религии и секти от цял свят. Онези хора изгаряха от такава нужда.

Наистина ли обаче професорът беше подложен на чак такова напрежение? Напрежение и стрес, достатъчни да го тласнат към протегнатите пръсти на различните вярвания? Инспекторът внимателно подбра следващите си думи: