Томас Бренън - Доктор Стъклен

— Разчитайте на мен, сър — отвърна Макбрайд и помогна на Лангтън да се изправи.

Докато се качваха в полицейския кабриолет, който ги чакаше до входа към доковете, Лангтън се зачуди защо ли Дърам беше побягнал така. Какво ли го беше уплашило толкова?

Против волята си инспекторът плъзна още веднъж поглед към трансатлантическия мост. Предупрежденията на Салисбъри отекнаха отново в ума му, но не можаха да спрат посоката на мисълта му: в дъното на цялата тази история лежеше именно Сводът.

Когато кабриолетът ги остави в двора на полицейското управление на Виктория Стрийт, Лангтън остави Макбрайд с дежурния сержант и закрачи през фоайето, хвърляйки погледи към закованите до стените корави дървени пейки, където бяха насядали парцаливи хорица, сгушени в студа. Не видя сред тях познати лица. Преди да се заизкачва по стълбите към кабинета си, Макбрайд го повика отново.

Дежурният сержант се приведе към инспектора над месинговата оградка на високото си бюро:

— Извинете, сър, но доктор Фрай ви търси.

Лангтън слезе в мазето и намери доктора в задръстения му кабинет.

— Поръчал си да ме пратят при тебе.

Фрай вдигна поглед от пишещата си машина, закрепена незнайно как сред неравните камари папки и хартии върху бюрото.

— Лангтън, видя ли се с Колдуел Чивърс?

Нетърпелив да се качи горе и да намери Форбс Патерсън, Лангтън отвърна:

— Професорът беше много услужлив. Определи белезите на тила на жертвата като електрически изгаряния.

— Причинени от какво?

Лангтън се поколеба, после каза:

— Спомена дѐлваджиите.

Фрай кимна и се зае да почиства пенснето си с носна кърпичка.

— Досетих се аз.

— Знаел си какво е причинило изгарянията? — Лангтън заобиколи бюрото и застана до доктора. — Защо не ми каза?

— Щеше ли да ми повярваш?

— Ами…

— Именно. А и не можех да бъда сигурен. Колдуел Чивърс има голям опит и знае много за тях. Всъщност, той е нещо като авторитет по въпроса.

Лангтън отново се зачуди откъде и защо на професора му е известно толкова много за дѐлваджиите. Но в момента изгаряше от желание да поговори с Форбс Патерсън.

— Това ли е всичко?

— Не съвсем — Фрай се зарови в чекмеджетата на бюрото си, докато най-сетне измъкна два смачкани листа жълта хартия. — Пратих запитване до Лондон относно пръстовите отпечатъци на бура и получих тези два отговора. Погледнѝ.

Лангтън понечи да каже на доктора, че вече са идентифицирали мъртвеца, но вместо това първо прочете телеграмата: Открито съвпадение. Подробностите следват .

— Е, и?

Фрай му подаде втората телеграма.

— Тази пристигна час след първата.

— Не е открито съвпадение — прочете Лангтън и вдигна очи към доктора. — Нищо не разбирам.

— Нито пък аз. Особено като погледнах кои са изпращачите.

Лангтън огледа първата телеграма и видя адреса: Министерство на вътрешните работи, Куин Ане Гейт. Втората обаче беше изпратена от Министерството на външните работи.

— Че защо Външно министерство ще се интересува от едно криминално разследване?

Фрай се усмихна.

— Надявах се ти да ми кажеш.

Лангтън се замисли за момент, после каза:

— Може ли да задържа телеграмите?

— Разбира се. А, да, освен това тъкмо довършвам доклада си върху втората жертва, която ми прати, моряка.

— Огнярят Олсен?

— Точно той — рече докторът. — Чиста работа: едно-единствено пробождане между ребрата до сърцето. Убиецът е знаел какво върши.

— А оръжието?

Фрай разви едно парче муселин върху бюрото си и откри увития в него къс изцапана с кафяви петна стомана, дълъг около двадесет сантиметра.

— Шефилдска стомана, двуостра. Използва се за отделяне на здрава или ранена тъкан от костите.

Докторът повдигна острието, хванал гравираната му дръжка през парчето муселин, вместо с ръкавица.

— Нали разбираш, хирургът прокарва този инструмент по дължината на костта — пищяла, да речем, или бедрената кост — и с него изрязва и отделя тъканите.

При тези думи Лангтън примигна.

— Значи оръжието е собственост на хирург.

— В определен момент със сигурност е било така, но само Господ може да каже как се е озовало в ръцете на убиец.

Лангтън поблагодари на Фрай и се качи в кабинета си. Имаше куп нови факти за допълване в досието на случая и много за обмисляне. Но не беше писано: Хари, момчето за всичко, докуцука при него още в коридора.

— Една дама желае да ви види, сър. Поканих я да ви почака в кабинета.