Томас Бренън - Доктор Стъклен

— Професорът ми се стори уважаван, трудолюбив и много разумен.

— Разумът му е здрав като моя и вашия — отвърна сестра Райт. — Но той с такава ревност търси начини да помогне на пациентите си, че понякога губи ясен поглед върху нещата.

— Но вие му имате пълно доверие.

Сестра Райт отвърна с втренчен поглед.

— Бих му доверила живота си.

Лангтън отново се зачуди защо всъщност сестрата е дошла при него. Зад думите ѝ долавяше неизказани неща, факти или подозрения. Може би самата тя дори още не беше осъзнала, че подозренията вече са се загнездили в нея.

— А вие лично вярвате ли в дѐлваджиите?

Сестрата се замисли за момент.

— Разбирам защо хората вярват в тях. Разбирам причината за съществуването на такива като тях.

Това не беше същински отговор на въпроса, но Лангтън реши да не я притиска повече.

— Бихте ли могли да ми посочите някои от другите интереси на професора?

Сестра Райт сплете пръсти в скута си.

— Не съм сигурна, че трябва да го правя.

Лангтън зачака.

Младата жена хвърли поглед през прозореца към Виктория Стрийт и после кимна:

— Професорът изключително силно се интересува от египтология, от Ориента и от източните философии: будизъм, най-вече дзен будизъм, хиндуизъм, от делата на Конфуций и Сун Ятсен. Интересува се още от акупунктура, от стимулация на нервните центрове на тялото, от китайската вяра в чи или енергията вътре в нас.

— Дълъг списък.

— Това е само частичка от познанията му — отвърна сестрата. — Той е истински енциклопедист.

Лангтън видя в очите ѝ искрено уважение към професора и това го накара да преглътне следващите си въпроси. Вместо това предпазливо каза:

— Случвало ли се е интересите му да го отведат твърде далеч?

— Далеч?

— Дали някога… интересите му са се отразявали на пациентите му?

— Никога — остро отсече сестрата. — Пациентите му никога не са страдали.

Лангтън разбра, че няма да научи нищо повече. Докато сестра Райт прибираше ръкавиците и чантичката си и се канеше да си върви, инспекторът допълни:

— Благодаря ви, че ми казахте всичко това. Оценявам искреността ви.

— Просто исках да го знаете.

— Може ли да ви задам един последен въпрос, сестра? Не засяга професора.

Сестрата наклони леко глава и зачака.

Лангтън каза:

— Когато видяхте мъртвеца без лице, разпознахте татуировките му.

Сестра Райт се изправи и остави ръкавиците и чантичката на стола зад себе си. С леки и бързи движения, преди инспекторът да успее да ѝ попречи, тя разкопча малките черни копченца отстрани на роклята си. Сивата вълна се плъзна настрани и се разтвори.

Лангтън вдигна ръка да спре жената. Пулсът му затупка бързо чак в гърлото. Видът на голата ѝ кожа обаче го накара да замълчи. Между ръба на белия дантелен корсет, покрил гърдите ѝ, и нежната извивка на гърлото ѝ пълзеше мрежа от фини белези. На бледата светлина в кабинета те изглеждаха сребристи.

— Постъпих в сестринския корпус на шестнадесет години — каза сестра Райт и загърна роклята си. — Лекувахме ранените бури наравно с нашите храбри войници, не правехме разлика, помагахме еднакво. Но когато наемниците прегазиха болницата ни, това не ги спря да… да…

Младата жена се обърна и се зае да закопчава роклята си.

— Съжалявам — каза Лангтън. — Съжалявам.

Сестра Райт се обърна към него със скована усмивка.

— Оцеляваме, инспекторе. Продължаваме живота си, защото нямаме друг избор.

Образът на Сара изпълни съзнанието на Лангтън.

— Инспекторе? Трябва да вървя — сестра Райт застана до вратата на кабинета и зачака инспекторът да ѝ отвори. После му протегна ръка за сбогом. — Надявам се, че не допуснах грешка като дойдох при вас.

— Не сте допуснали грешка, имате думата ми.

С една последна усмивка сестрата си отиде. Лангтън я изпрати и видя, че Хари му хвърли особен поглед. После затвори вратата и подпря гръб на матираното стъкло.

Сестрата значително се беше издигнала в очите му. Каквато и да беше причината за днешното ѝ посещение, дали беше продиктувано от съзнателен или несъзнателен порив — всичко това в някакъв смисъл беше без значение. Младата жена беше разкрила пред него значима част от живота си, беше му позволила да зърне за миг ужасите, които я бяха оформили като личност. Инспекторът се съмняваше, че сестрата би сторила това за всекиго. Но защо го стори точно за него?

По всичко личеше, че сестра Райт е оживяла след кошмарното преживяване, при това оцеляла не само физически, но и психически. Някои от оцелелите се връщаха у дома, но и там не намираха утеха от мъките на войната, не намираха скривалище от страшните спомени. Не успявайки да подновят прекъснатия си без време предишен живот, те се пропиваха, вземаха опиум, затъваха в престъпления или просто пропадаха през тъканта на обществото и изчезваха в бездната отдолу.