Томас Бренън - Доктор Стъклен

Полицаите пресякоха яката дървена конструкция на тесния подвижен мост над шлюза между двата дока и си запроправяха път към трети кей. Лангтън спря един сбръчкан човечец с папка в ръка и му зададе въпрос. Човекът посочи към пътеката, свързваща кейовете един с друг.

— Ето го Дърам, онзи, дето проверява балите на излизане.

Лангтън видя висок, добре сложен мъж с широки рамене, мургава кожа и неподдържани мустаци. Мъжът обаче също видя инспектора. Преди полицаите да могат да стигнат до гъмжащия от хора кей, пазачът, който държеше материална книга с описи, я захвърли. Ръката му потъна в джоба и измъкна черен пистолет. Изстрелът разцепи въздуха и накара всички наоколо да се хвърлят на земята.

Лангтън инстинктивно потърси прикритие зад купчина щайги. Зачака втори изстрел, но вместо това чу топуркане на ботуши по чакъла. После зърна Дърам да бяга към Албърт Док — точно в посоката, от която бяха дошли полицаите.

Инспекторът се втурна след беглеца и викна на Макбрайд:

— Въоръжен ли сте?

Сержантът поклати отрицателно глава. Лангтън изруга и насочи отново вниманието си към бягащия мъж. Пред очите му се мерна собственият му, останал още от армейската служба револвер марка „Уебли“, прибран в чекмеджето на нощното шкафче у дома.

Почти до подвижния мост Дърам се обърна, прицели се и стреля. Лангтън продължи да тича, държейки главата си наведена възможно най-ниско, като не преставаше да се ругае за глупостта си. Изтрещя втори изстрел. Инспекторът не спря.

Чу се предупредителното звънене — кораб приближаваше подвижния мост откъм река Мърси и се готвеше да влезе в доковете. Водата закипя в бяла пяна около отварящия се шлюз. Когато крилата му се разделиха, двете половини на подвижния мост също започнаха да се раздалечават. Процепът между тях растеше: тридесет сантиметра, метър и половина.

Дърам се затича по лявата половина на моста и скочи над зейналия отвор, замахвайки с ръце във въздуха, за да набере инерция. Хлъзна се по дъските на отсрещния ръб, но в последния момент се хвана за перилата и, залитайки, стъпи на дясната половина на моста.

Лангтън виждаше как процепът между двете половини продължава да се разширява. Затича още по-бързо по хлъзгавия чакъл и се засили към отдалечаващата се дясна платформа. После скочи — един последен скок, с протегнати напред ръце, напрегнал всеки мускул. Под него: котел от кипяща вода и бяла пяна.

Времето сякаш забави хода си. Инспекторът видя как дясната платформа продължава да се плъзга назад, нямаше начин да успее да я достигне. След това износеният ръб на дясното крило на шлюза го удари в стомаха и му изкара въздуха. Пръстите му задраскаха по мокрото дърво. Трески се забиваха в дланите му, докато търсеше опора. Сантиметър по сантиметър Лангтън се издърпа върху дъските на дясната платформа на моста и с усилие се надигна на колене и длани.

Жадно пое въздух и погледа зад гърба си: катраненочерното дърво и ръждясалите метални части на корпуса на влизащия в доковете кораб се плъзнаха на по-малко от тридесет сантиметра от тялото му. Имаше време да види моряците чужденци, зяпнали от удивление. После стана и отново затича. Стори му се, че зърна Дърам на по-малко от сто метра напред, после тълпата скри беглеца. Инспекторът разблъска докерите и се покатери върху шестостенната часовникова кула.

Обърна се във всички посоки, но не видя и следа от Дърам. Свлече се долу и седна на земята, облегнал гръб на тухлите на кулата и притиснал с ръце болката в ударения си корем. После чу, че някой вика името му, и се обади:

— Тук съм!

Макбрайд, задъхан и потен, се наведе, подпрял длани на коленете си, и едва продума:

— Изгубихме ли го?

Лангтън поклати глава.

— Извадихте късмет, сър — сержантът се свлече до него, без да обръща внимание на любопитните погледи на докерите. — Две секунди по-късно и корабът щеше да ви повлече.

Лангтън не отговори цяла минута. Съсредоточи се и се опита да успокои бясно биещото си сърце, както и да облекчи малко болката в корема. После попита:

— Записахте ли адреса му?

Макбрайд потупа джоба на куртката си.

— Когато се върнем, вземете от управлението кабриолет и още двама ду̀ши — продължи инспекторът. — И не забравяйте, че окото няма да му мигне да стреля по полицаи.

— О, ще отида подготвен, сър — Макбрайд се изправи на крака. — Наистина ли смятате, че той би се върнал в дома си?

— Навярно не, но огледайте, вижте какво ще намерите там. Мисля, че Дърам и убития ги свързва нещо много повече от обикновено съвпадение. Предайте описанието на Дърам на дежурния за разпространение: искам всеки полицай в този град да се оглежда за този тип.