Томас Бренън - Доктор Стъклен

— Ще намерите началника на „Личен състав“ на третия етаж. Кажете му, че ви пращам аз.

След като сержантът излезе, лорд Салисбъри повика Лангтън да се приближи до прозореца.

— Погледнете го, инспекторе: инженерното чудо на века. Компанията притежава всички тези докове, всички кейове, складовете, цялото пристанище, но той… Той е перлата в короната ни.

От тапицирания с плюш кабинет на Салисбъри се разкриваше великолепна гледка към Свода. Слънчевите лъчи играеха по желязото и стоманата, по издигащите се право нагоре поддържащи конструкцията мачти, наредени между отделните гигантски кули, по елегантните вертикални стоманени кабели, крепящи платформата с пътните платна и железопътните линии. Полираните релси на електрическата железница блещукаха като сребърни нишки.

За пръв път Лангтън се озоваваше толкова близо до моста. Ъгловатите барелефи по фризовете на първата, издържана изцяло в египетски стил кула, го караха да се чувства направо джудже. От мястото, на което беше застанал, кулата, скрила чело в облаците, приличаше на митична колона, подпираща небето.

— Много впечатляващо, милорд.

— Повече от впечатляващо, инспекторе, направо поразително — Салисбъри сложи длан върху стъклото, сякаш протягайки ръка да докосне творението си. — Тридесет години съм мечтал за това. Тридесет години. Инженери след инженери се проваляха, докато най-сетне се появи Брунелс. Цели държави бяха разорани, за да се добие камъкът за основите и облицовката на тези кули. В кабелите и въжетата е вложена стомана от всяка леярна в империята. Сводът е нещо повече от мост, Лангтън, той е емблема. Символ. Нищо не е невъзможно за нас. Природата е под наша власт.

После, тъкмо когато Лангтън се канеше да попита къде в цялата картинка се вписват многото лишени от дом и собственост семейства в квартала под моста, Салисбъри се обърна към него и каза:

— Но всичко това може да рухне. Тези основи са стъпили върху планина от банкноти и ценни книжа, върху вложенията на стотици хиляди инвеститори. Ако един — дори само един — от тези инвеститори изгуби търпение, цялата ни постройка може да се срине. Дори при най-малкия намек за скандал. Няма да позволя това да се случи, инспекторе.

Лордът пристъпи крачка напред. Очите му горяха.

— След четири дни Нейно величество кралицата ще открие официално Свода. Нищо няма да попречи на събитието. Нищо.

Докато чакаше Макбрайд във фоайето, Лангтън мислеше защо ли лорд Салисбъри отдели толкова време и положи такива усилия да го предупреди, по-точно да го заплаши. Оттук нататък Лангтън трябваше да стъпва изключително предпазливо. Салисбъри можеше да се окаже могъщ враг.

— Дадоха ми адреса, сър — каза Макбрайд още докато слизаше по мраморните стъпала, а след това последва Лангтън навън. Измъкна написан на машина лист, подаде го на инспектора и добави:

— Ейбъл Самюъл Джон Кеплер. На четиридесет и седем години, неженен. Постъпил е на работа в Компанията преди почти шест месеца. В момента живее на Глочестър Роуд в Бутъл.

Листът потвърди думите на сержанта, но добави и нещо ново към тях.

— Този пък кой е? Питър Дърам?

— Още един работник на Свода, сър, дневна охрана, живее на същия адрес като Кеплер. По всичко изглежда, че двамата са постъпили на работа в Компанията в един и същи ден.

Още съвпадения.

— Дърам не беше в списъка на лорд Салисбъри с неявилите се днес, така че вероятно е дошъл на работа както обикновено…

Макбрайд се ухили.

— Излиза, че е дошъл, сър. Чиновникът ми каза, че мястото му на е на трети кей в Кингс Док. Изглежда, че Сводът притежава много обширни терени по брега на Мърси.

Лангтън последва табелите, сочещи към долепения до Албърт Док Кингс Док и по пътя се замисли какво ли е отношението на корабособствениците и компаниите за корабни превози към лорд Салисбъри и към самия Трансатлантически свод. В края на краищата, мостът щеше ги лиши от милиони лири печалба от превоз на товари и пътници по море. Мнозина навярно окончателно щяха да фалират. Възможно ли е Кеплер да е работел за тях?

Инспекторът реши, че това е малко вероятно. Двамата с Макбрайд лавираха сред търкалящите се напред-назад каруци, натоварени с чували, дървен материал и бали, завиваха край опасно наклонени камари от щайги и палети. Ежедневната лудница на дока ги притискаше отвсякъде: викове, псувни, думкането на парните лебедки, пронизващият вой на корабните свирки и сирени. Дори, странно, отнякъде долиташе песен.