Рик Янси - Безкрайното море

Изгубено. Всичко ще е изгубено.

Споменът за лицето й. Изгубен. Времето с нея. Изгубено. Сблъсъкът между това, което той беше и онова, което се преструваше, че е. Изгубен.

В тишината на зимната гора, докато се носеше по безкрайното море, той се протегна към нея и тя му се изплъзна.

Знаеше какво ще произлезе от това. Винаги го беше знаел. Когато я откри, покрита от снега, взе я със себе си и я направи отново цяла, знаеше, че неговата смърт ще е цената. Добродетелите сега са пороци, а смъртта е цената на любовта. Не смъртта на тялото му. Тялото му беше една лъжа. Смъртта на неговата човечност. Смъртта на душата му.

В гората, сред режещия студ, върху повърхността на безкрайното море, той шепнеше името й, поверявайки спомена за нея на вятъра, на прегръдката на мълчаливите стражи на дърветата, на грижата на верните звезди. Името й беше чисто и вечно и в нея се съдържаше необузданата вселена.

Касиопея.

Събуди се, изпитвайки болка.

Ослепяваща болка в главата, гърдите, ръцете и единия глезен. Кожата му гореше. Чувстваше се така, сякаш е бил потопен във вряща вода. Една птица беше кацнала върху клона на дървото над него. Беше гарван, който го наблюдаваше с царствено безразличие. Помисли си, че сега светът принадлежеше на гарваните. Останалите бяха натрапници, които нямаше да останат много дълго.

Между голите клони над главата му се виеше дим — лагерен огън. Носеше се и мирисът на месо, цвъртящо в тиган.

Той беше подпрян на едно дърво, увит в тежко, вълнено одеяло с навит зимен анорак за възглавница. Бавно повдигна главата си с няколко сантиметра и веднага осъзна, че каквото и да е движение е лоша идея.

В полезрението му се появи една висока жена, която след това изчезна за момент, докато подклаждаше огъня.

— Добро утро — гласът й беше нисък, весел и смътно познат.

Тя седна до него, придърпа колене към гърдите си и обви дългите си ръце около краката си. Лицето й също му беше познато. Беше руса, кожата й беше хубава, имаше скандинавски черти, като викингска принцеса.

— Познавам те — прошепна той.

Гърлото му гореше. Тя притисна гърлото на манерката си към изранените му устни и той пи дълго.

— Това е добре — отвърна тя. — Снощи говореше несвързано. Тревожех се дали не е по-сериозно от мозъчно сътресение.

Тя се изправи и отново изчезна от полезрението му. Когато се върна, държеше тиган. Седна до него и сложи тигана на земята между двамата. Започна да го изучава със същото високомерно безразличие като гарвана.

— Не съм гладен — каза той.

— Трябва да се храниш — тонът й не беше умолителен, тя просто отбелязваше един факт. — Прясно заешко. Направих варено.

— Колко зле е?

— Не е зле. Аз съм добра готвачка.

Той поклати глава и се насили да се усмихне. Тя знаеше какво има предвид.

— Доста е зле — отвърна тя. — Шестнадесет счупени кости, фрактура на черепа, изгаряния втора степен по по-голямата част от тялото ти. Без косата обаче. Косата ти все още е на мястото си. Това е добрата новина.

Жената потопи лъжицата във вареното, след което я доближи до устните си, духна леко и бавно облиза края й с език.

— Какви са лошите новини? — попита той.

— Глезенът ти е счупен доста зле. Това ще отнеме известно време. Останалото… — тя сви рамене, сръбна от бульона и присви устни. — Трябва му сол.

Той я наблюдаваше как рови в раницата си и търси солта.

— Грейс — тихо промълви той. — Името ти е Грейс.

— Едно от имената ми — съгласи се жената, след което каза истинското си име — онова, което носеше от десет хиляди години. — Ако трябва да съм честна, Грейс ми харесва повече. Толкова по-лесно е за произнасяне!

Тя разбърка супата с лъжицата. Предложи му да я опита. Устните му се стегнаха. Мисълта за храна… Тя сви рамене и сръбна отново.

— Мислех си, че са останки от експлозията — продължи Грейс. — Никога не съм очаквала да открия една от евакуационните капсули, или пък теб вътре в нея. Какво се случи със системата за насочване? Ти ли я изключи?

Той внимателно обмисли отговора си, преди да отвърне.

— Повреда.

— Повреда?

— Повреда — потвърди той с по-силен глас.

Гърлото му гореше. Тя задържа манерката вместо него, докато той отпиваше от нея.

— Не пий твърде много — предупреди го тя. — Ще ти стане лошо.

По брадичката му се стичаше вода. Тя я избърса вместо него.

— Базата беше компрометирана — каза той.

— Как? — тя изглеждаше изненадана.