Патрик Тили - Първото семейство

Стигна до стълбата, изкачи се и надзърна. Надясно и наляво имаше чували със зърно и вързопи, които според миризмата трябваше да са навити бизонски кожи.

Слабата светлина, която падаше на стълбата, идваше през решетъчния квадрат в тавана над главата му. Източникът й беше един от фенерите на предната палуба. За миг светлината се скри — минаваше някой страж. Стив се сви, после погледна нагоре. Две подскачащи жълти светлини се движеха към него — фенерите на двама стражи. Кристо… къде да отиде? Трябваше да се върне върху купчините дърва.

С приглушена ругатня Стив се оттегли по стълбата в тъмния коридор. По средата замръзна ужасен. Плъзгащата се врата все още беше полуотворена и той видя как двама от машинистите местят цепеници от купа! Погледна нагоре към отвора и видя, че е осветен от приближаващите се фенери. Стражите бяха само на няколко метра. „Мисли , Брикман!“ Притисна се до дясната страна на коридора, напипа някаква врата и се мушна през нея. Стъпките на стражите прокънтяха почти директно над него. Той клекна и внимателно сложи тоягата на пода.

Бързо разви лентата плат, която скриваше ножа, завързан за лявата му ръка. Стражите слязоха по наклонената стълба, фенерите се полюшваха. През малките отвори в решетката той ги видя съвсем ясно. Когато жълтата светлина от фенерите освети лицето и гърдите му, той задържа дъх, но те продължиха по коридора и влязоха в машинната зала. Последва кратка размяна на безсмислени думи и избухване на смях.

Стив имаше чувството, че тази нощ разчита прекалено много на късмета си. Усмихна се, като си помисли за Мистър Сноу. Когато летописецът научеше какво беше предприел, мустаците му щяха да пламнат.

Работниците трябваше да се качат на борда на разсъмване — корабите тръгваха при изгрев-слънце. Точно сега бедните копелета кряскаха около огъня, извисени до небето от тревата рейнбоу. Стив, чиято коса за по-добра маскировка вече беше боядисана в тъмнокафяво, се чудеше какво ли би казала Джоди Казан, като го види. Наведе се и плъзна ръка към тоягата си. Нямаше я. Озадачен, Стив коленичи и затърси в тъмнината с две ръце. Пръстите му докоснаха нечии боси крака. Той вдигна глава и видя неясна фигура да се извисява над него. Преди да може да посегне за ножа си или да скочи настрана, нещо го удари по главата. Ударът — назъбена светкавица в очите и гръм от болка в главата — го повали. Последният му спомен беше от падане през пода в черна бездънна яма.

На зазоряване Брикман все още го нямаше. Племето вече беше на крак, ренегатите бяха готови за товарене. Продадените мюти обикаляха и се сбогуваха с племенните си братя и сестри. Когато двата флангови кораба допряха носове до брега под търговската върлина, една мечка съобщи на Мистър Сноу, че кожите за ходене на облачния воин са намерени грижливо сгънати под купчина камъни на брега.

Беше ясно какво се е случило. Мистър Сноу вдигна ръце към небето и изруга. Какъв идиот беше само! Вместо да се тревожи, че Брикман може да направи нещо глупаво, трябваше да вземе мерки да не го направи, като сложи някой да стои над главата му, докато не дойде време за качване на корабите. Ако Стив не се появеше скоро, младият мютски воин, чието място беше предложил да заеме, трябваше да замине. На всички работници и ренегати бяха дадени плоски метални ленти, на които беше зашита пластинка с три сложни знака на езика на майсторите на желязо. За щастие Мистър Сноу беше отложил извършването на замяната до последната възможна минута, така че нещастният работник все още я носеше. Ако регистраторът на майсторите на желязо видеше, че пластинката липсва, щеше да се наложи да се дават обяснения. Мъртвешките лица бяха абсолютни фанатици относно съответствието между наличните бройки и записаните в списъците. Мистър Сноу беше завидял на способността им да изписват знаци за мълчалива реч, но сега, като помисли как животът им зависеше от това писане, реши, че дарът на писмеността има и своите недостатъци.

Беше много ядосан. Брикман както винаги беше започнал да изпълнява операцията преждевременно и ако все още не беше набоден на кол, вероятно беше затворен на един от корабите и не можеше да започне спасителната си акция, докато той, Мистър Сноу, беше тук на брега с подробни инструкции за нея! Единственият му източник на утеха беше знанието, че Клиъруотър е схванала смисъла на прикритото му послание — че облачният воин се е върнал, както бе предсказано във виждащия камък, и ще предприеме опит за тяхното спасяване. Но тя вече беше предупредена за това. Кутията с образите върху нея не беше предназначена за него, а за Брикман. Нещата не бяха тръгнали съвсем по плана, но това все пак беше доказателство, че пътят вече е начертан и Талисмана бди над своите.