Патрик Тили - Кървавата река

Стив наклони самолета наляво, насочи носа надолу и отвори широко дроселната клапа. Снегът започна да оредява, после остана зад тях, когато изпревариха облака. Той знаеше, че са спечелили само временен отдих. Единственият начин да избягат беше да летят на югоизток обратно към Ни-Исан, — мястото, където той не искаше да се върне.

Той върна скайрайдъра на юг — и погледна покрития с топящ се сняг капак.

— Не можеш ли да ги видиш? — Зрението му беше добро, но той вече знаеше, че някои мюти могат да виждат движещи се обекти на учудващо голямо разстояние — както птиците виждат жертвата.

Клиъруотър затърси в небето пред тях.

— Гледай внимателно… — Стив разклати самолета — спусна последователно лявото и дясното крило, за да осигури по-добър обзор. Южният край на езерото Мичиган, който лежеше точно под дясното му рамо, беше в сянката на напредващия снежен облак.

Видя долу пясъчни дюни и блата, превзели площта, някога пресушена и изравнена под бетонните основи на стоманодобивните заводи и нефтохимическите комплекси. Отровните изпарения и сернистите пушеци от ерата преди Холокоста бяха превърнали площта в пустиня, но девет столетия по-късно водата на езерото Мичиган беше така чиста и синя, както през 17-о столетие, когато първите френски ловци на кожи бяха плували с канута по Уобаш.

Клиъруотър протегна ръка и каза:

— Там!

Той погледна натам, накъдето му сочеше. На неколкостотин фута под тях една точка с крила летеше на югозапад. Келсо и Джоди. Всяка минута щяха да останат без гориво и щяха да потърсят приемливо за кацане място.

— Не ги изпускай от поглед — каза Стив и включи връзката между самолетите.

— Брейкър едно вика Брейкър две. Как сте с горивото? Край.

— Брейкър две — отговори Джоди. — Нула по стрелката на уреда през последните шест минути, но двигателят още… момент, току-що спря. Край.

— Не се отчайвайте. Опитайте да намерите място и за двата самолета. Следваме ви.

— Прието. Дейв казва, че според картата имало път, който водел на запад. Слизаме към него. Брейкър две край.

В момента, в който Джоди прекъсна връзката, самолетът влезе в поредната заслепяваща снежна вихрушка. Стомахът й се сви на топка.

— Ще можем ли да кацнем?

Келсо се бореше с управлението.

— Каз… това единственото, в което можеш да си сигурна. Дали ще можем да се измъкнем, е съвсем друго.

Измъкнаха се на относително чисто място на небето. На двеста фута отдолу видяха разбит път — остатъци от магистрала 30 на САЩ. В този сняг беше невъзможно да се прецени състоянието му, а без гориво не можеха да прелетят ниско, за да го разгледат. Влязоха отново във виелицата, снежинките се лепяха по стъклото и те не виждаха почти нищо.

— Безнадеждно е! — извика Келсо. — Ще кацна по посока на вятъра. — И отвори задкрилката. — Затегни си колана.

Без тяга завой се прави с насочен надолу нос, за да се избегне загубване на скорост, което при малка височина обикновено е фатално. Снегът остана зад тях, така че видимостта малко се повиши, но пък скоростта на въздуха над крилото малко се намали, като отне от ценната подемна сила и увеличи скоростта на спускане.

Покритият със сняг път се издигаше към тях със заплашителна скорост.

— Дейв! За Бога…

Трите гуми се удариха в земята, после отхвърлиха отново самолета във въздуха на северната страна на пътя; главата и гърбът на Джоди се удариха болезнено. Келсо завъртя и излезе беше почти неуправляем, но с помощта на порой ругатни от Келсо се завъртя и излезе на централната линия на импровизираната писта.

— Готово! — Келсо се опита да коригира отклонението надясно, но лостовете за управление вече не действаха.

Първо удари земята главното колело откъм страната на Джоди. При удара колесникът оцеля, но при втория удар се счупи. Скайрайдърът се сгромоляса напред на носовото колело, дясното стъпи на наклонения, обрасъл с трева банкет и скайрайдърът се наклони още повече наляво. Крилото от страната на Джоди заора в земята и се прекърши. Самолетът се разтърси и заподскача по неравния път. Още части от задната страна на кабината се откъснаха. Скайрайдърът се завъртя по корем, след това се плъзна настрани по неповреденото дясно крило по покритата със сняг растителност на северната страна на пътя.

Джоди за миг зърна някакви дървета. Вътрешният й радар почувства, че сигурно ще се блъснат. Тя притисна брадичка до гърдите си и стисна ръце пред тях. Знаеше, че ако оцелеят, ще открият, че е имало достатъчно място скайрайдърът да мине между дърветата, но че по закона на Мърфи е трябвало да се ударят.