Патрик Тили - Кървавата река

— Каква полза от това, ако ще потънем, преди да стигнем там? — извика Келсо.

— Няма да потънем! — извика и Стив. — Ще успеем!

— На тази или на другата страна… какво значение има?! — изръмжа Келсо. — Ще ни отрежат главите, като кацнем.

После се обърна към Джоди.

— Нали ти казах, че рано или късно този кучи син ще ни вкара в беля!

Джоди погледна видеоплотера за местоположението, провери разстоянията по пластифилмовата карта и му отговори само с очи — устата й остана затворена.

Стив също помълча, после каза:

— Знаеш ли какво? На Лонг Пойнт сигурно е имало скрита цистерна.

— Да бе! — присмя се Келсо. — Да имаш друга безполезна информация?!

Джоди изгуби търпение.

— Престани, Дейв!

Продължиха по същия курс няколко минути в ледено мълчание. Стив погледна другия скайрайдър и видя, че Джоди върти глава, сякаш търси нещо. След малко тя вдигна един правоъгълен предмет и го размаха триумфиращо.

— Брейкър две до Брейкър едно. Намерих го, Стив!

Беше намерила видифакс — тънка, джобен формат, банка данни. Горната повърхност беше разделена между един течнокристален екран и специални клавиши, в това число за команда за превъртане, която позволяваше на наблюдателя да сканира блокове от копия чрез преместването им ред по ред нагоре и надолу по екрана с различна скорост.

Джоди избра главното меню, влезе в менюто за гориво и намери интересуващата ги информация.

— Добре… чуваш ли ме, Стив?

— Брейкър едно слуша…

— Резервният резервоар събира 30 галона гориво. Оптималният разход е един галон на двайсет и пет мили, което осигурява максимален пробег седемстотин и петдесет мили…

— Но ние тръгнахме със седемдесет и пет процента от това количество — обади се Келсо.

— Знам — отговори Джоди.

Стив въведе цифрите в малкия калкулатор на долния пулт на инструменталното табло.

— Това ни осигурява пробег петстотин двайсет и пет мили.

— Не се радвай толкова — каза Джоди. — Това е валидно при товар само летецът и другите три резервоара празни. В нашия случай са в сила някои други цифри…

Келсо избухна.

— Добре, разбрахме, Каз! Стрелката на този циферблат отива към двайсет процента.

Джоди го прекъсна.

— Дейв, спри за малко. Стига си вил като койот!

— Ние сме близко до двайсет и девет — каза Стив. — Но това не означава нищо, ако не знаем колко сме изминали.

— Мисля, че мога да ти отговоря. Успях да накарам този екран с картата да се върне малко назад. Приближаваме реперна точка Гранд Рапидс. Това означава, момент… че досега сме изминали триста и дванайсет мили.

— Благодаря. Ще се обадя след малко. — Стив започна да въвежда числата.

Джоди подаде картата на Келсо.

— Провери какво е разстоянието между Гранд Рапидс и реперна точка Милуоки… — Пръстите й заиграха по клавишите на калкулатора.

След малко Стив се обади по радиото.

— Пресметнах. Разходът ни е един галон на двайсет и две мили. Ако показанието от двайсет и девет процента е вярно, ще можем да изминем още сто деветдесет и пет мили. При вас как е?

— Не е много добре, Стив. С допълнителния товар ние изминаваме само осемнайсет цяло и девет мили с галон. В резервоара имаме само шест. Според изчисленията това прави сто и тринайсет цяло и пет мили, но без да отчитаме насрещния вятър.

Стив погледна картата си.

— Все пак имаме шанс. Езерото Мичиган е широко само осемдесет мили.

Гласът на Келсо направо го проглуши.

— Идиот проклет! Погледни скапаната си карта. Ние сме над Гранд Рапидс. Това е на сто и дванайсет мили от Милуоки! Погледни през предното стъкло! Наистина ли мислиш, че ще минем сто и дванайсет мили с гориво може би за сто и тринадесет мили?!

— Какво искаш да направя?! — извика Стив. — Да изхвърля част от горивото, за да имаме същия шанс като вас? Напъни си малко мозъка, Дейв! Ние сме на осем хиляди фута. Ако двигателят ви спре, ще можете да планирате десет, може би петнадесет мили.

— О, така ли? Човекът, който не се сети, че излита с празни резервоари, сега е експерт по „Скайрайдър“! Ако смяташ, че ще летя над тази водна шир, за да открия, че това нещо планира като ютия, трябва да те разочаровам! Когато горивото свърши, искам под колелата да има трева. Ние с Каз поемаме на юг!

Стив намали разстоянието между самолетите и крилата им почти се допряха. Той погледна към Джоди Казан, която му пречеше да види Келсо.

— Джоди, за Бога! Не можеш ли да направиш нещо?!

Тя бързо прекара ръка през гърлото си — сигнал, използван да каже на пилотите да изключат двигателя, който се използваше и като знак да се изостави една безполезна ситуация или спор.