Патрик Тили - Кървавата река

Истината беше, че те бяха толкова доволни, че са надхитрили изпратените да ги откарат трима души, че идеята, че самолетите се нуждаят от презареждане, просто не им дойде наум. Тях ги занимаваше само една мисъл — колкото се може по-бързо да се изметат от Лонг Пойнт.

Стив летеше с Клиъруотър и плячката на Джоди от склада на брега в товарното отделение; Джоди летеше с Келсо плюс Кадилак и втората торба с плячка в товарното помещение.

Също като Джоди и Келсо, Стив беше проверил горивото след включването на батериите, които захранваха таблото на бордовите системи. Визуалният дисплей, градуиран да отчита наличното гориво в проценти, показваше седемдесет и пет процента. В долната половина на циферблата имаше четири малки правоъгълни прозорчета, разположени едно до друго. Първите три бяха червени, такава беше и долната част на четвъртото прозорче; горната част беше бяла.

Тъй като по природа бялото се възприемаше като неутрално и следователно не показващо нищо, Стив не без основание прие, че първите три червени маркировки отговарят на 75% и показват три пълни резервоара и един почти празен. Имаше малък проблем с тънката червена линия в долната четвърт на четвъртото прозорче, но фактът, че 3.25 не е точно крайно на 75, не предизвика у него никаква тревога. Той просто заключи, че нула процента показание на циферблата оставят на пилота четвърт резервоар за последните няколко мили преди двигателят да спре.

Беше сбъркал. Поради същата изопачена логика Джоди и Келсо направиха същата грешка.

Беше вярно тъкмо обратното. Червеният стълб във всеки правоъгълник показваше празен резервоар, а процентните показания се отнасяха за включения в момента в горивозахранващата система резервоар. Пилотите на двата скайрайдъра бяха пристигнали с включен четвърти, резервен резервоар, които беше три четвърти празен.

Когато вече бяха летели на запад час и половина, еуфорията им започна да се изпарява. Червеният сегмент в четвъртото прозорче пълзеше нагоре , не надолу и стрелката, показваща процента на оставащото гориво, бързо падаше. Стив не каза нищо на Клиъруотър, нито на Джоди и Келсо — те летяха отдясно, краят на крилото на самолета им бе наравно с опашката на неговия — но след половин час, след проверка на всеки бутон, ключ и циферблат, страховете му се потвърдиха. Другите три резервоари бяха празни.

По дяволите!

Стив включи канала за връзка с другия самолет. Бяха поддържали радиомълчание от напускането на Лонг Пойнт, за да предотвратят всякакво подслушване и евентуално проследяване. След като Сайд-Уиндър и двамата МХ пилоти през последните два часа не бяха пратили никакво съобщение, навсякъде из Гранд Сентрал сигурно звъняха алармени звънци, а след като Карлстром откриеше какво се е случило — ако вече не беше открил, — щеше да стане страшно. Не беше време да започнат радиовръзка за затрудненото си положение, но Стив нямаше избор — положението беше критично.

— Брейкър едно до Брейкър две. Как сте с горивото, край.

В слушалката се чу гласът на Келсо.

— Странно, че питаш. Ние с Каз тъкмо се опитваме да разберем защо горивото намалява толкова бързо, след като летим с оптимална пътна скорост и височина. Излетяхме със седемдесет и пет процента, а сега имаме трийсет.

— При мен циферблатът показва трийсет и седем — каза Стив. — Това е добрата новина. Лошата е, че показанието се отнася само за един резервоар. Още от излитането летим на резерва. Другите три са празни.

— Кристо! — изруга Келсо. — И колко побира резервоарът? Почакай минутка… Джоди търси дали някъде няма видеофакс версия на бележки за работа. Вие имате ли?

— Остани включен… — Стив каза на Клиъруотър какво да търси, но тя не намери нищо. — За съжаление не, Дейв. Най-доброто, което можем да направим, е да затворим дроселите. Бъди внимателен обаче. Тези неща падат от небето под ъгъл шейсет и пет градуса. Но ако можем да изразходваме по-малко гориво, можем да увеличим пробега.

— С колко? При нас горивото свършва по-бързо, отколкото при вас, защото имаме по-голям товар! Забрави ли, че караме твоя шарен приятел?

— Стига, Дейв. Той е със същата нормална кожа като теб.

— Може би. Но отвътре не е същият…

— Слушай! Не дрънкай глупости! Всички сме в еднакво положение.

— Да, но не сме в един и същи самолет! Това не ме радва, Стив. Джоди току-що ми показа картата. Точно под нас има голяма водна площ.

— Знам. Езерото Мичиган. От другата му страна е родината на мютите от Ши-Карго. Потомствен дом на двамата ни приятели.