Патрик Тили - Кървавата река

— Единственият вид други хора, които бродят наоколо, са нарушители. Освен ФИНТЕЛ 2 2 Federation intelligence — разузнаване на Федерацията (англ.). — Б.пр. , разбира се. Но за първи път чувам някой да работи на изток от Мисисипи.

— Да. Другото странно нещо е, че двама от тях са планеристи от „Дамата“ — Джоди Казан, ръководител на въздушното отделение, която направи пет тура с мен преди самолетът й да се взриви. В онази битка, за която ти разказах, когато…

— Когато сте се натъкнали на някаква неочаквана трудност…

— Да, същата. Вторият е мъж, Брикман. Един от тримата, които изгубихме, преди да побегнем на юг да лижем раните си. За другите трима нищо не знам… освен факта, че един е планерист… но всички мислеха, че Казан и Брикман са загинали над Уайоминг миналия юни. — Хартман вдигна рамене. — Изглежда, сме сбъркали.

— Този младеж, Брикман… да не би случайно да е 2102–8908 Стивън Рузвелт Брикман?

— Да, същият. Откъде знаеш името и номера му?

— Това е човек, който се запомня… по много причини.

— Но… как така?

— Той долетя в Пуебло на самоделен планер преди почти една година. Каза, че избягал, след като бил свален и взет в плен от едно мютско племе…

Хартман гледаше изненадано.

— Бил е пленник ?

— Така каза. Ние съобщихме по радиото на „Дамата“ да проверят дали имате планерист с такова име. Твоят свързочник очевидно не ти е предал запитването ни. Във всеки случай той потвърди, че Брикман е един от тримата планеристи, записани като загинали на вражеска територия на североизток от Шайен на 12 юни, точно както твърдеше и нарушителят.

— Нарушител?

— Всеки, който идва от повърхността, напуснал частта си и без документ за идентификация, автоматично се смята за потенциален нарушител, докато не докаже противното. Знаеш го.

— Разбира се — изръмжа Хартман. — Но всички нарушители застават до стената. И каква беше историята му?

— Не знам. — Андерсън понижи глас. — Поискахме досието на Брикман от Гранд Сентрал и то беше с девето ниво на достъп.

— Което имаш право да четеш.

— Добре че не го направих. Иначе можеха да ми опекат задника. Брикман е в списъка за специално третиране.

Хартман повдигна вежди.

— Така ли? Добре, че ми каза, макар че, ако бъда честен, не бих казал, че съм много изненадан. Винаги говоря открито с новите планеристи, когато идват на борда, след това сравнявам мнението си с това на Макдонъл, коменданта на ешелона. Двамата преценихме, че той може да стигне далече.

— Знам какво имаш предвид — каза Андерсън. — Има един такъв особен поглед…

Хартман я притегли до себе си.

— Да. Очите. — И погледна нейните.

— Така че внимавай.

— Ти също. — Той я целуна по върха на носа. — Добре, удоволствието свърши. Да излизаме.

— Разбира се… — Андерсън дръпна завесата настрана. — Просто от любопитство… винаги ли се къпеш с чорапи?

Хартман погледна краката си.

— По дяволите! Виждаш ли какво става, когато си наблизо? — Той свали чорапите и започна да ги изстисква.

— Може би ще е по-добре, ако спреш душа. — Мари Андерсън излезе от нишата, взе две кърпи, хвърли едната на Хартман и започна енергично да се бърше. — И така, каква е новината за останалите от моята част? И те ли ще бъдат откарани със самолети в Санта Фе? Или ще трябва да отидат пеша?

— Нито едното, нито другото — отговори Хартман. — Ще останат при мен.

Мери-Ан спря да си бърше косата, хванала в ръце единия край на кърпата, а другия стиснала между бедрата си.

— Но тези хора трябваше…

— До три месеца да се приберат, да. Отлага се. Трудно е, но е така. Ще се върнат у дома заедно с нас.

— Това е жестоко… — Андерсън затърси решение. — Не можеш ли да ги свалиш в Монро/Уичита, когато минаваш оттам? Знам, че преходът не работи, но те могат да слязат през вентилационната шахта, която беше пробита през пода на старата попътна станция.

— Няма да минем през Уичита. Маршрутът ни е през Грейт Бенд и Салина. Теренът е по-лек и ще можем да поддържаме добра скорост и през нощта.

Андерсън изпсува, след това изля разочарованието си върху собственото си тяло с допълнително наказателно триене.

— Все трябва да има нещо, което да можем да направим!

— О, не зависи от „нас“. И не забравяй, че това е твоето тяло, мила.

— Благодаря, ще го запомня — каза тя раздразнено.

— Слушай, Мари, това е заповед. Ако не ти харесва, оплачи се в СИНК-ТРЕЙН… когато идеш в Санта Фе.

— Това означава да преодолея цял куп бюрократични прегради. Всяко оплакване, което правя, трябва да мине целия път до щаба на пионерния корпус, преди да бъде предадено на СИНК-ТРЕЙН. През което време…