Йо Цибел - Сборник Маддракс. Тъмното бъдеще на земята (1-10)

— В изправност!

— А замъците за в краен случай?

— Подготвят се.

— Кои по-точно? — поиска да научи кралят.

Палисадният майстор се покашля. Хвърли умоляващ поглед към Мауриц.

— Валдер и Хеенрих предлагат следния план — каза Говорещият с боговете. — Ако стане ясно, че северните мъже ще преодолеят палисадите и ще завземат града, оцелялото население ще избяга тук в Зъба. Заедно с половината от оцелелите войници ще брани твоята кралска кула. Най-малко четирийсет воини ще се оттеглят в Избата на Ауербах. Валдер нареди оръжейната ковачница да се премести там. Подземието може лесно да се отбранява и е устойчиво на тежките гюллета-светкавици. Четвърт от оцелелите войници ще се барикадират в Старото кметство. Оттам ще предприемат нападения срещу врага. Преди всичко обаче ще отвличат военната сила на северните мъже в момента, когато евентуално се евакуира народът…

— Говориш, сякаш врагът вече е победил! — Слепоочията на Лодар се издуха от гняв. Лицето му почервеня. — Сигурно смятате тези проклети кучета за богове! — изръмжа той. — И какво ще рече това: „да се евакуира!?“

Мауриц присви глава към рамото си. По чипоносото му лице се изписа смесица от подигравка и снизхождение. Усмихна се.

— Обичам гневните ти избухвания, Лодар. Точно такъв беше и баща ти. — Лицето му рязко прие сериозен вид. — Но помисли само с какви оръжия разполагат!

— Да не би да подценявате храбростта на моите войници?! — кралят все още говореше с висок тон, но вече не ръмжеше.

— Не. — Мауриц се обърна и бавно тръгна към масата. Там имаше купи, пълни с плодове, хляб и парченца птиче месо. И гърнета, от които се надигаше пяна. Взе една чаша от масата и си наля пенлива течност с кехлибарен цвят. Хеенрих вярва, че големите гюллета биха могли да разрушат дори Зъба…

— Глупости! — изръмжа кралят.

— …затова Валдер нареди да се затрупат с отломки външните входове на моя бастион…

— Какво?! — Кралят се понесе с бързи крачки към масата. Сякаш искаше да се нахвърли върху Говорещия с боговете.

— …и сформира група строители, които да приведат в изправност стария таен ходник от моя бастион до реката. — Говорещият с боговете изобщо не обръщаше внимание на възбудения Лодар. — В краен случай през избата на Зъба ще изведеш народа си в Бастиона на Мауриц. — Погледна покрай младия крал към мрачното небе. — А оттам — до реката. Хеенрих ще изпрати шпиони до реката. Ще участват най-умните ни мъже. Трябва да разкрият как функционират корабите на северните мъже…

— Лудост! — извика Лодар. — Вие сте се побъркали! — Грабна една чаша от масата. Толкова трескаво изля пенливата течност от делвата, че тя се разля. Изпразни чашата на един дъх. И веднага я напълни отново. С нея в ръка, закрачи бързо от западния прозорец до южния и обратно, в продължение на минути. Другите го наблюдаваха мълчаливо.

Мауриц се усмихна вътрешно, когато видя, че издутите от гняв жили върху слепоочията на краля спаднаха и червенината от лицето му изчезна. Познаваше Лодар още когато беше дете. Холеричните му изблици на чувства обикновено се уталожваха също толкова бързо, както се и разразяваха над него и над околните. След това той по правило можеше да разсъждава трезво и прецизно.

— Добре — каза Лодар накрая и се обърна към доверените си хора. — Макар че е лудост, но донякъде имате право. Направете всичко, както сте го запланували. — Посочи Валдер. — Нареди да поставят бирата под дажбен режим, майсторе. Нашите войници трябва да бъдат с трезви глави, когато работата стане напечена. — Обърна се към Хеенрих. — Сформирай разузнавателен отряд, майсторе на мечове. Седмина леко въоръжени. Искам да знам точно силата на противника. И срещу кого са се били. Също така искам да узная нещо повече за чудодейните им оръжия. Ще потеглим при смрачаване.

— Ние? — Мауриц погледна учудено краля.

— Самият аз ще водя разузнавателния отряд — каза Лодар.

— Няма да го направиш! — Говорещият с боговете се изправи пред по-висшия. — Ти си крал! Не можеш да се биеш с някакви си вражески войници! — Мауриц си придаде сериозен вид. Мястото ти е в града! Тук горе в Зъба и долу всред народа! Загубим ли теб, това би било началото на края…

Лодар се обърна рязко. Изрече тихо някакво проклятие. Но по принцип осъзнаваше ясно, че Говорещият с боговете беше прав.

— Добре де — каза той, — тогава няма да ида.

Ниският Валдер протегна високо ръка.

— Аз съм доброволец!

— Идвам и аз — извика Пиероо, вождът на ордата.