Йо Цибел - Сборник Маддракс. Тъмното бъдеще на земята (1-10)

— Макар че в тази представа има нещо примамливо — каза той, — по причини, върху които, за съжаление, не мога да се разпростирам нашироко, напоследък копнея за широкия свят. — Посегна към невидимо джобче под наметката си и измъкна три малки, черни пури и запалка. Едно от „белодробните торпеда“ стисна между устните си, другите поднесе на Мат и Аруула. Аруула отказа учтиво, а и Мат беше отказал пушенето още преди години. Така беше добре, в този свят автоматите за цигари бяха рядкост.

Зеп щракна запалката — беше „Зипо“, „Made in Hongkong“ .

— Откъде имаш тази запалка? — попита Мат.

Зеп се изчерви.

— Бълвача на огън ли имаш предвид?

Мат кимна.

— Намерих го — каза Зеп и още повече се изчерви. Беше слаб лъжец. Личеше му на върха на чушката, че е откраднал „Зипо“-то. А когато след първото вдишване на дима се закашля, Мат разбра, че не е свикнал с пушенето. Вероятно е задигнал също и пурите.

Седнаха на пода и се заеха с подноса. Неопределена месна каша и кана вода. Аруула и Мат стиснаха зъби и се нахвърлиха върху яденето. Гладът ги подтикваше да го правят. Бездънните джобове на Зеп избълваха малки торбички с подправки, така че успяха поне да придадат на обяда си малко финес.

Когато свършиха, облегнаха се с гръб към стената и размислиха за положението си. Зеп им обясни някои неща, които Мат беше узнал отгоре-отгоре от „таткото“.

— От безброй поколения — заразказва Зеп — родовете Нюсли и Мьоцли са скарани. Причината за непрестанния спор е в това, че ние, Нюсли, от векове се мъчим да наложим полагащото ни се по закон право. Притежаваме документ, който удостоверява, че храмът на Спящия крал ни принадлежи.

— Какво? — изплъзна се от устата на Мат.

— Малко преди Кристофлуу — продължи Зеп — някакъв си господин финансова служба възложил на високоуважавания ми праотец Харпо Първи да конфискува имуществото на един господин, който му дължал 250 000 така наречени франка. За съжаление името на господина вече не ни е известно, тъй като мишките са нагризали хартията…

Мат спонтанно предположи, че Де Броли е бил човекът, който е дължал на финансовата служба 250 000 франка.

— Харпо Първи трябвало да управлява имуществото, докато безименният господин изпълни задълженията си. И до днес родът ни се стреми към изпълнението на това поръчение. — Удари се по гърдите. — Ние, Нюсли, сме известни именно с това, че гледаме сериозно на дълга си.

Мат кимна безмълвно. Замая му се главата. Не можеше да бъде истина. Що за човек е бил този Харпо Нюсли? Синдик? Адвокат? Или още по-лошо: банкер?

— Мьоцли, напротив — каза Зеп и удари с юмрук в лявата си шепа, — са на мнение, че правото на един крал стои по-високо от това на всички останали!

— Наистина ли? — попита Мат.

Зеп кимна.

— Но нашите историци отдавна са доказали, че кралете са чиста измислица. Никога не ги е имало, съществуват само в приказките, които бабите разказват на внуците си преди да заспят. — Мимиката му беше олицетворение на възмущението. — Дори и нистина да имаше крале, нещо което многоуважаемият ми чичо Гнепф Десети, настоящият глава на рода ни, категорично оспорва, те не могат просто ей така да отметат писмено потвърдени права ! — Зеп хвърли искрящ поглед към Мат и Аруула. — Какво ще кажете по въпроса?

— Какво е това писмено потвърдени права ? — попита Аруула.

— Аруула е от народа на Тринайсетте острова — побърза да каже Мат. — Не познава тукашните обичаи. — Покашля се. — Аз, напротив, намирам…

— Ти идваш от царството на Тринайсетте острова? — Зеп се наведе заинтересован напред. — Значи знаеш къде се намира? — Очичките му светнаха. — Отдавнашна моя мечта е да отида там, защото слънцето винаги грее и яденето расте по дърветата. Особено сега, след като аз… — Цапна се с ръка по устата и се покашля смутено, сякаш се беше хванал, че е издрънкал някаква тайна. — Можеш ли да ми кажеш как да стигна дотам?

Аруула кимна, макар че Мат знаеше добре, че тя няма и най-малка представа, защото още като малко дете е била отвлечена от царството на Тринайсетте острова.

А че тя разбираше нещо и от сделки, пролича незабавно.

— При условие, че помогнеш да се измъкнем.

Зеп понечи да каже нещо, но беше прекъснат. Вратата шумно се отвори. Мъжете с шлемовете се върнаха обратно, посочиха подноса и изръмжаха на Зеп да се разкара. Зеп се подчини на силата, махна с ръка на новите си приятели и напусна помещението.

Няколко минути по-късно вратата отново се отвори. Зеп застана на рамката й и размаха ключ.