Йо Цибел - Сборник Маддракс. Тъмното бъдеще на земята (1-10)

Варварката помогна на Мат да се изправи на крака. Той се домъкна до прозореца и погледна навън.

Намираха се в стая на кула в лявата страна на фасадата на вилата. Мат хвърли поглед към простиращия се отдолу терен и откри бързо пробягващи сенки, които охраняваха района зад стената. В покрайнините на гората, където се бяха окопали гуулите, засега нищо не се помръдваше. Предположи, че са се оттеглили, за да ближат раните си и да погребат мъртвите си — в случай че не са ги излапали. Наблюдава околността доста време, но обсаждащите не се помръдваха. Дали наистина се бяха оттеглили?

Мат се питаше как Де Броли се справя с напълно неочакваната за него ситуация. Дали въобще можеше да се разбере с братята от ордена? На самия Мат след катастрофата на самолета му беше необходимо известно време, за да почне да разбира странния диалект на ордата, в чиито редици срещна Аруула. Вероятно благодарение само на нейните телепатични възможности днес не се чувстваше като непалец сред финландци. Беше го научила на езика на странстващите народи.

Езикът на живеещите около езерото суицани му напомняше някакъв надут немски, произнасян с леко възпалено гърло. После му хрумна, че макар и канадец, Де Броли беше роден във френскоговорящата част на Швейцария. Наред с холандците и скандинавците и швейцарците бяха известни с това, че владеят средно по три-четири езика. Вероятно разбираше доста добре местния диалект.

Мат опипа джобовете си. Бяха го претарашили основно. От снаряжението му не беше останало нищо.

— Набутани сме в кучешки задник.

Аруула го изгледа недоумяващо. Трудно разбираше цинизмите.

— Типовете не са тези, за които ги смятах — рече Мат. — А на Де Броли вероятно му хлопа някоя дъска.

— Дъска ли? — попита тя.

Мат направи съответното движение с ръка пред челото си.

Аруула се усмихна.

— С болна глава?

Мат кимна.

Отвън нещо се блъсна във вратата.

Мат и Аруула се обърнаха уплашено и със стиснати юмруци застанаха до прозореца. Пред вратата застъргаха ботуши. После в бравата беше пъхнат и завъртян ключ. Вратата се отвори със скърцане. В коридора се показаха две сенки с шлемове. Отстъпиха настрани и изблъскаха в помещението малка фигура с голям поднос.

Когато Мат и Аруула видяха посетителя си, размениха слисани погледи. Беше висок само около осемдесет сантиметра, имаше уши като на прилеп и чушка, с която джуджето Дългоноско би се гордяло. Гномът беше сбръчкан като стогодишен старец, но сивите му, хвърлящи лукави отблясъци очи бяха по-скоро на петнайсетгодишен.

Мъжете с шлемовете току-що бяха затворили вратата зад гнома, когато той остави подноса на пода, обърна се, постави ръце зад гигантските си локатори и им се изплези. Изглежда, не изпитваше особен респект към братята от ордена. Това си наблюдение Мат отчете засега в графата „положителни“ .

— Добре дошли в храма на бролианите — каза гномът на гърления диалект на суицаните и се обърна към тях. — Имате честта да се запознаете със Зеп Нюсли, Първият шпионин на славните Сиви кардинали от Цюри. — Зеп се изпъчи с разкрачени нозе пред тях, подпря ръце на хълбоци, така че черната му наметка се набра, изду и преметна върху птичите му гърди. — А кои сте вие?

— Наричат ме Маддракс — каза Мат.

— Аз съм Аруула.

Зеп първо разгледа основно Мат, после се обърна към спътницата му. Погледът му пробяга общо по всичките й закръглености и се спря по-специално на великолепните й гърди. Онова, което видя, изглежда, му хареса.

— Откъде идвате? — попита. — Никога не съм ви виждал.

— От Южната земя — каза Мат за по-кратко. Този чешит вероятно не би могъл да проумее истината. — Какво възнамеряват да правят с нас бролианите? И какво правиш ти тук?

— Пленник съм като вас — отвърна Зеп. Пристъпи до прозореца, изправи се на пръсти в ботушите си от дивечова кожа с обърнати кончови и притисна чушката си в долния ръб на стъклото. — Спипаха ме преди няколко дни по време на акция, за която поради служебни и семейни съображения не бих искал да ви давам информация. — Че го бяха спипали по време на опит за кражба, би могъл да признае, но се страхуваше от по-нататъшните въпроси на съкилийниците си, защото в такъв случай щеше да се наложи да говори за мистериозната болест, която го караше да краде.

Той се обърна.

— Естествено, за хитър шпионин като мен би било лесно да се измъкне оттук. Но къде да ида?

— Може би при твоя народ? — попита Аруула.

Лицето на Зеп помръкна. Изглеждаше като че ли това едва ли е възможно поради лични причини.