Йо Цибел - Сборник Маддракс. Тъмното бъдеще на земята (1-10)

Поради умопомрачението, в което внезапно изпадна престарелият ми баща Макс Мьоцли, сега аз имам грижата да пазя наследството на нашите предци и да стегна гвардията на Спящия крал за борба срещу коварните злодеи на Сивите кардинали.

Макар и да гледаме като на досадни мухи на негодниците, които не се срамуват да атакуват от засада с арбалети нашите братя, когато отиват на ловни или търговски експедиции, то тяхната непоправимост и неотстъпно упорство подкрепиха решението ми да ги изтръгна до корен. Няма да търпим повече дългоухите типове с носове като ледени висулки, които наричат себе си Нюсли, на всеки труп, който оставят след себе си, да продължават да забиват парче кора, с която ни призовават „да издължим най-сетне неизплатените от 2012 г. данъци“ ако не искаме да загубим храма си.

Лошите шеги, които си позволяват с нашите братя, са богохулство спрямо Спящия крал!

Затова, о кралю Де Броли, моля твоята благословия за наказателна акция, която…

Скоро ще отминат дните на мраза, защото отвсякъде в света се съобщава, че започва голямо топене на ледовете. Глетчерите се отдръпват и вестители от всички части на страната бързат насам и съобщават за огромни сгради, чиито върхове вече тук и там се подават от леда и карат всички хора да ликуват от радост.

В Генеева, чува се, народът вече танцувал върху тънкия лед, а от далечната Италия стигна до нас вестта, че жителите на Милано вече призовавали за лов на всички жени с гореща кръв, за да създадяли една „гранде династия“, която някога щяла да господства над Южната земя, по която, както се носи мълвата, вече покълвали първите цветя…

След неспокойната нощ утрото изглеждаше като продължение на кошмара.

Викове от дрезгави гърла го събудиха от леката му дрямка и когато скочи полузамаян, блъсна черепа си в една висяща от тавана греда. Тя се събори на пода сред вихър от мръсотия, паяжини и разпилян мъх и вдигналият се прах закри погледа му.

Аруула скочи от твърдото си легло, мечът беше вече в ръката й и тя бдително се озърна.

Мат взе аварийния си пакет, хвана свободната й ръка, отмести проядената от червеи врата и внимателно се огледа навън. Току-що изгряващото слънце беше над върховете на дърветата и лъчите му сякаш още повече нагорещяваха блатото. Гъста синкава мъгла се извиваше от земята и караше оградената постройка, която бяха открили предната вечер, да изглежда като омагьосан замък.

През високата трева, която се простираше пред тях в окрайнините на гората, се бяха втурнали бледи, плешиви фигури. Мат и Аруула се приведоха инстинктивно. Това бяха гуули, които познаваха вече от степите и които с нащърбени саби и кръгли дървени щитове атакуваха триетажната вила! Мат преброи няколко десетки от тях, които на светло изглеждаха досущ еднакви като яйца.

Но, види се, на това място не бяха добре дошли: Мат зърна през облаците мъгла как зад ниския зид се надигнаха безброй фигури с шлемове, с фустанели и сребърни доспехи. Бяха въоръжени с арбалети и изпратиха към нападателите залп от стрели, който си го биваше. Пронизителни писъци изпълниха ранното утро. Войската на гуулите се хвърли на земята, но желанието й за нападение, изглежда, не беше парализирано. След секунди лешоядите запълзяха из тревата като тюлени и от своя страна също пуснаха стрели. Облечените в брони защитници своевременно застанаха зад прикритието. Само един улучен се прекатури през зида.

Когато гуулите скочиха, за да продължат атаката, главите на защитниците отново се показаха. Двама или трима мъже поставиха над зида тръби, които се сториха познати на Мат. Тогава изтрещяха сто изстрела и Мат видя червения отблясък на дулата.

Аруула го събори на земята. Когато вдигна глава, видя двама нападатели да се олюляват и да хвърлят топа. Защитниците на вилата не бяха майстори в стрелбата, това Мат веднага го разбра. Пронизителните писъци на гуулите се усилиха, но те прекъснаха атаката едва когато върху тях се изсипа вторият залп. Мат видя през полюляващите се стръкове трева, че се оттеглят бързо към гората. Стрелците с пушките се изправиха с триумфално ликуване.

„Какво ли става тук?“ — помисли си Мат. Кои бяха тези хора, които разполагаха с модерни пушки, а стреляха толкова некадърно? Макар че вътрешно всичко у него крещеше да влезе във връзка с тях, струваха му се доста съмнителни.