Йо Цибел - Сборник Маддракс. Тъмното бъдеще на земята (1-10)

Онова, което се случва извън нашата яка крепост, все повече ме изпълва с ужас: сто години след гибелта на стария свят в Цюрих живеят по-малко от сто човека. Болшинството от тях са неграмотни и вече не знаят каква катастрофа ни е довела до това положение. Моят дядо, който лично е преживял Армагедон [23] Тук: свършекът на света. — Бел.прев. , се кълне във всичко най-свято, че причината за тази колективна забрава е кометата. Въздействието върху третото поколение оцелели е видимо — и в нашето семейство.

За да се попречи децата на моите внуци някога да се поддадат на тази забрава, трябва да им поставя задача, която изисква всичката им концентрация и да ги свърже за поколения напред с тази крепост, която, изглежда, възпира влиянието на кометата. За съжаление, ми липсва хуманитарно образование, за да им предам философия, към която да се стремят и за която може да се предполага, че и след векове няма да бъде забравена. Но от разказите на дядо си зная, че затворени общества, предани привърженици на вкостенени ритуали — дядо ми ги наричаше „секти“ — и в по-раншни времена са успявали да осигурят по-нататъшното си съществуване.

Трябва да успея да убедя потомците си, че ние, семейство Мьоцли, сме единствените пазители на културата в света… В никакъв случай не бива да изпадат в летаргия като останалите оцелели…

Седемдесет и осем години са изминали откакто дядо ми ни е възложил да се грижим и пазим открития от неговия дядо храм на Спящия крал и да благовестим на глупаците от Цюри, че някога ще дойде денят, когато Той ще се събуди, за да царува над хора и животни.

Де Броли, Спящият крал, произхожда от далечни времена, когато на света още не е имало никакъв лед и слънцето е греело ясно на небето.

Аз, Юрг Мьоцли, приех днес от баща си сана първосвещеник и изпълнявам въведената от него традиция да заявя пред него, че занапред ще ръководя ордена на бролианите. Както и баща ми преди мен, така и аз не се съмнявам, че Спящият крал чува думите ми и взорът на духовните му очи гледа с благоволение на мен.

Развитието на нашия орден напредна бързо, тъй като мнозина изразяват готовност да споделят нашата сила. Имаме най-добрите оръжия и достатъчно храна. Хладилните камери са винаги пълни и само в изключително трудни времена посягаме към кутиите и сандъците, които Де Броли е заделил за деня на своето събуждане.

Макар и да не ни обичат в кантон Цюри, а в лицето на семейство Нюсли израсна наш враг, който не се уморява да предявява към нас необосновани претенции да опразним храма, имат респект към нас. Орденът расте и пребъдва. Никой не дръзва да нападне яката ни крепост.

250 години след Кристофлуу се потвърди далновидността на нашия свят прародител Бруно Първи: с изключение на рода Мьоцли всички останали семейства са напълно западнали духовно: Кюнци, Люти, Марти, Мерки, Майли, Рюмбели, Шмуки, Щели, Щуки, Цвингли, Йеги, Брендли, Егли и Сахли са се изродили в рошави, неподдържани типове, които с грухтене вървят по леда и се боричкат с дивите животни за някой кървав кокал.

Единственият ни сериозен конкурент е родът Нюсли, семейството на наследниците на някой си Харпо Нюсли, който през годината на голямата катастрофа владеел нещо, което наричали „Нацонална банка“. За съжаление значението на тази дума е изпаднало в забрава, така че ми е невъзможно да го назова по-точно.

Хората наричат Нюсли също и „Сивите кардинали“, тъй като те лично не се появяват, а изключително потайно предприемат коварни действия срещу нас. Твърдят, че притежавали някакъв си „документ“, според който храмът на Спящия крал бил тяхна собственост. Тъй като ние нито знаем какво е това „документ“ нито как така някой си може да твърди такива неща, естествено, отхвърлихме смешните им искания.

Както узнахме, Нюсли обитават подземно укрепление от Старото време и вършат потайните си дела зад дебели железни врати, които нашите оръжия не могат да пробият.

Без съмнение имат план да разширят позициите си в околностите на Цюри, да разузнаят въоръжението ни и да превземат храма. Както се говори, поддържали търговски връзки с народи в Дойцланд, Италия и другаде и там вербували ужасни чудовища, за да се подготвят за решителния ден.

Хвалете, о звезди на небето, Спящия крал, който някога ще властва над всички хора и над всякакви земни гадини! Аз, Макс Мьоцли, потомък на Бруно Мъдрия, първосвещеник на ордена на бролианите, с настоящото известявам на рода си да знае, че вчера пред мен се яви мъничко човече и каза следното: „Изкуфял дъртако, време е да се оттеглиш в пенсия и да предоставиш кормилото на следващото поколение, бейби.“