Саймън Мордън - Теории за полета

Пак ли навигационната система?

- Малко повече от това. Моят сътрудник -вървящия пред очите му текст.-отвърна Петрович, докато гледаше

[Значи съм повишен. Наравно с биологичната единица. И въпреки това статусът на гражданството ми остава под въпрос.]

- Това е... - започна Петрович, но се спря. - Не сега. Просто ми кажи къде отива хлапето.

[Минава под Ладброук Гроув. Пътят е задръстен, движението е спряло. Оттам не може да се мине. Сега прескача оградата, за да стигне до Канал Уей. Сляпа улица. Тръгва напряко на изток покрай брега. Там, край пътния мост, има тесен пешеходен мост към северната страна.]

- Добре. - Той затвори играчката. - Пое ли си дъх?

- Бих искал - отвърна Миямото - да ми обясните какво точно правите.

- Ще ти го обясня в движение. - Петрович отново се затича в посоката, в която беше поело момчето. Когато Миямото го настигна, той каза: - Мисли за това като за вирус. Ако да бъдеш Външен е болест и хлапето е бацилоносител, всеки, с когото разговаря, също ще е Външен. Както и всички, с които говорят те. Ако имат някаква организация, до няколко часа ще знам къде са повечето от тях.

- Хитро - призна Миямото. - Освен ако не използват телефони или радиостанции.

- Каквито не използват, защото иначе скаутът щеше да носи нещо в себе си.

В далечината се чу взрив. На север се издигна нов стълб от черен дим, присъединявайки се към останалите, които прорязваха хоризонта.

[Бензиностанция. Уилсдън.]

- Как, как е възможно да се надяват да спечелят?

- Като подгонят милиони хора право срещу силите, които може да имат яйца да отвърнат на удара. И тъй като пътищата са задръстени от бежанци, а ние сме принудени да тичаме по железопътната линия, бих казал, че планът им работи.

Той отново се откъсна напред, тичайки бързо и волно.

[Сега трябва да изминеш двайсет километра, вместо десетте, които те очакваха в нача-лото.]

- Ти ни прекара оттук. - Петрович се закашля и се изплю между краката си. После се изпъна назад, подпрял кръста си с ръце. Стоеше в един глух двор между две редици празни, ръждясващи вагони и се възползваше от възможността да си почине. - Предполагам, че си имал добра причина за това.

[Когато ме накара да изчисля времето за преход, този маршрут наистина беше най-бързият.]

Аватарът стоеше с ръце в джобовете, както беше виждал стотици пъти да прави Петрович.

- Предчувствам, че сега ще последва едно „но".

[Не си в толкова добра форма, колкото ти се иска да вярваш. Мога да открия места - поне няколко, - откъдето можеш да намериш вода и храна, тъй като не си направи труда да вземеш никакви със себе си.]

- Да. Когато сутринта станах от леглото, изобщо не смятах да пробягам половината Метрозона. - Той подръпна залепналата под мишниците му тениска. - Струва ми се, че искаш да смениш темата - защо това вече не е най-добрият маршрут?

Камионът с обелена боя пред очите на Петрович беше заменен от карта в реално време на района. На север, близо до края на някогашната М1, се забелязваше концентрация от червени точки, като изприщено място; всяка една от точките представляваше Външен. Бяха повече от очакваното и Петрович тъкмо се накани да попита ИИ за точния им брой, когато картата започна да се свива, разкривайки онова, което лежеше отвъд първоначалните й граници.

Имаше още една група точки близо до Уембли и още три големи скупчвания в покрайнините на Хампстед Хийт, които се вливаха в околните улици. Перспективата му се премести още по-нататък и начупената линия от съсиреци се проточи по целия път от Раизлип до Стоук Нюингтън. Зад широкия фронт се простираха цветни артерии, които постепенно избледняваха при доближаването им до заселените територии.

- Ёбаный стос.

[Картината е непълна. По-голямото струпване на точки е в източната част на Метрозоната, но тамошните групи още не са се свързали със западните Външни. Освен това информацията се предава много по-бързо нататък по линията, отколкото в обратна посока.]

- И колко на брой са там?

[Сто и шестнайсет хиляди осемстотин четирийсет и три. Въз основа на настоящата плътност на населението предполагам, че общият брой Външни в региона е около двеста хиляди.]

Течащият по екрана текст замря и аватарът прояви благоприличието да изобрази съжаление.

[Това не се ли квалифицира с епитета пиздец?]

Сърцето на Петрович заби ускорено. Устата му пресъхна и той започна да диша плитко и учестено.

Откъде, на хуй, се взеха всичките?

[Първоначално от Външната зона. Сигурно докато са напредвали, са събирали доброволци или просто от самото начало са били толкова много. Във всички случаи представляват значителен проблем за теб.]