Саймън Мордън - Теории за полета

- Та да обсъдим търговията.

Момчето се изплю на земята.

- Във Външната зона не търгувате ли?

- Силните взимат. Слабите дават. - Той погледна с присвити очи пистолета.

- Не слаб. Не дава.

- Петрович - каза Миямото. - Нямаме време за това.

- Щом аз казвам, значи има. - Той погледна отново момчето. - Знаеш ли какво е пистолет и какво може да направи?

Момчето кимна.

- Мога да те накарам да ми разкажеш всичко, което поискам, но няма да го направя. Вместо това можеш да ми зададеш един въпрос и в замяна аз ще ти задам един.

- Слаб! Ти слаб! - изпищя момчето, но не нападна.

- Имам пистолет. Хайде, ти си скаут, следотърсач. В мое лице имаш човек, който може да отговори на всеки въпрос, който ти хрумне.

Момчето се заслуша в града, проверявайки дали наблизо има някой друг.

- Ти какво? Той какво?

Петрович се намръщи.

Аз какво? Какво ми е името ли?

Тръсване на глава.

- С какво се занимаваме?

Отново тръсване.

- Откъде идваме? - Най-после получи кимане. - Аз съм руснак. От Санкт Петербург. Той е японец, само че Япония вече не съществува.

- Рус. Москва - каза момчето.

- Москва, да. - Той се зачуди накъде отива този разговор.

- Япония. Токио. - Момчето притисна показалци към крайчетата на очите си и ги дръпна встрани.

Петрович се засмя, но Миямото се възмути.

- Не Лондон.

- Не, не Лондон. Никой от нас не е роден тук.

И по един неведом за Петрович начин този отговор като че ли задоволи Външното момче.

- Говори.

Той се вкопчи в дадената му възможност.

- Как сте организирали атаката си? С една армия или с много групи? Има ли някой, който да ви командва?

Момчето прокара пръстите си с изгризани нокти през мръсната си коса. Може би си мислеше, че искат да разберат твърде много неща от него.

- Защо? Вие омразни врагове.

Петрович изсумтя.

- Да, такива сме. Трябва да намеря съпругата си. Последно чух, че е в Уест Хам, който се намира в другия край на града.

- Уест Хам знам. Съпруга не знам.

- Не очаквам от теб да я познаваш.

- Той няма предвид това - не разбира какво е съп-руга - рече Миямото. Той пристъпи напред и направи същото като момчето: заслуша се в града. Той беше неестествено тих. - Неговата жена. Трябва да намери жена си.

- Жена? Защо?

- Пак повтарям - рече Миямото на Петрович, - че нямаме време за това. Те са Външна зона от две десетилетия и това е променило езика и културата им до такава степен, че общуването е невъзможно.

- Искам да разбера какво ни чака там. Дали е цяла армия, или са тайфа изпаднали племена, които по-скоро биха се избили помежду си, отколкото да убиват нас? Дали изобщо имат план? Това е важно. - Петрович отново насочи вниманието си към момчето. - Кой ти е шефът? Кой е големият човек?

- Фокс - отвърна момчето. - Той убива теб, той убива теб. - То посочи един след друг и двамата.

- Да. Сигурно ще убие и теб. Къде е той?

Момчето посочи точно на север.

- Чака те да се върнеш и да докладваш, така ли? Ще му разкажеш ли за нас?

- Защо не?

- Защото не се интересуваме от едно и също нещо. Не се конкурираме. Той иска да превземе града. Аз искам да намеря съпругата си.

- Фокс не иска града. Той изгаря града. Изгаря всичко.

- А пък аз си мислех, че той иска само да завземе Уест Енд, за да може да поразгледа малко забележителности. - Петрович завъртя очи. - Може да изгаря каквото си иска, стига то да не включва мен или нещо, което е мое. Макар че ако оттук тръгне директно към централните зони, ще трябва да внимава за танкове.

- Танкове - повтори момчето. - Какво танкове?

- Този Фокс е по-голям от нас, нали? Някой от първоначалните Външни? Той ще знае какво е танк - отвърна Петрович с лукава усмивка. - И спътникът ми е прав. Само си губим времето. Хайде, махай се, отивай там, откъдето си дошъл.

Момчето - на години не много по-възрастно от Петрович от времето, когато беше тичал по заледените улици - положи ръка върху дръжката на ножа си и започна да го издърпва. Петрович вдигна пистолета и се прицели в лицето му. Момчето се ухили.

- Не слаб.

- Не. Не ме обърквай с останалите от стадото. Не съм като тях. - Петрович махна с пистолета към линията. - Бягай.

Двамата гледаха как момчето се отдалечава на бегом, подскачайки от едната релса на другата просто за удоволствие. Миямото изръмжа гърлено.

- И какво постигнахме с това?

- Заткнись! Трябва да направя още нещо. - Петрович измъкна играчката. -Проследяваш ли го?

[Естествено] - отвърна аватарът.

- Добре. Маркирай го, както и всеки, с когото влезе в контакт. После маркирай и техните контакти. Искам да ми направиш карта.