Саймън Мордън - Теории за полета

- Това е трипод. Камера? - Петрович заби мазния си показалец в пластичната повърхност на екрана. - Но това е доста странно. Някакъв източник на топлина.

- Инфрачервена светлина. - Тя застопори образа и измъкна кабела изпод вратата. - Може да е част от алармената система на Чейн. Идвал ли си тук досега?

- Не. Просто смятах, че живее в офиса си. - Петрович се взря в образа с присвити очи. - Какво ли е това нещо?

Григорий въздъхна и почеса едната си длан.

- Той е мъртъв, не са му останали никакви съседи, а вие се притеснявате за някаква си аларма, която никой няма да чуе. Дай ми ключа.

Петрович погледна към Валентина.

- Ако зависеше от мен - рече тя, - щях да кажа не. Но очевидно при нас е демокрация.

- Затова ми дай ключа - настоя Григорий.

- Няма нужда да доказваш колко голяма пыса имаш. - Петрович отново извади връзката ключове и Григорий ги грабна от ръцете му. - Искаш да отвориш вратата, без да знаеш какво се крие зад нея?

- Съвсем си се размекнал, Петрович. И сигурно новата ти жена е виновна за това. - Той приближи ключа до сензора и ключалката звучно изщрака. - Пизда.

Валентина направи две бързи крачки към Петрович, обгърна го с тънките си ръце и продължи да върви напред, избутвайки го към преградната стена. Григорий отвори вратата с бутване и бе посрещнат от пронизителния вой на сервомотори.

Във вътрешността на стаята проблеснаха светлинки, придружавани от гръмотевичния рев на автоматична стрелба. Григорий заподскача така, сякаш се бе озовал на нагорещена плоча, а мазилката на стената зад гърба му се покри с дупки.

Той се стовари по гръб с разкъсани сухожилия и разпиляно тяло.

Валентина продължаваше да притиска Петрович към стената.

- Не мърдай. Не отивай при него. С нищо не можеш да му помогнеш.

Стрелбата спря и през вратата се изниза тънка струйка дим.

- Чёрт. - Петрович не знаеше къде да си дене ръцете. За миг го обзе паника. Той сграбчи Валентина през кръста и я отмести от себе си.

Не тръгна направо към вратата, а се просна на пода и запълзя по корем. Отсрещната стена беше цялата надупчена, като на места дори се виждаше съседното помещение. Очевидно монтираното в стаята оръжие беше напълно способно да го улучи дори през тухлена стена, стига да успееше да го види.

Григорий определено беше мъртъв. Халката с ключовете висеше на палеца му, но ръката му, извита под главата, беше все още в обсега на онова, което се криеше в стаята и чакаше. Стълбището също беше в обсега му.

От стаята продължаваха да излизат остри и горещи барутни газове. Валентина застана зад Петрович, оправяйки якето си.

- Идиот - каза тя. - Да не би да имаше резервен живот, че да си позволява с такава лекота да захвърли този.

Петрович отстъпи назад и седна с кръстосани крака на земята.

- Стационарно оръдие? Защо, на хуй, му е притрябвало на Чейн такова нещо?

- За да си защити информацията? Сигурно е имал начин да го деактивира. ИВМ не ти ли даде още нещо, освен ключовете?

- Не. Само тях. - Внезапно Петрович усети как го облива студена пот. Можеше да е той. Ако тя не го бе спряла първия път, ако беше приел предизвикателството на Григорий, щеше да се озове под унищожителния огън на оръдието. - При първия удобен случай ще сритам Чейн в яйца.

- Трябва ли да ти напомням, че имаме по-належащи проблеми?

- Не. - Петрович побутна очилата си нагоре и погледна към стълбището. -Каква е скоростта на реагиране на това нещо? Ще можем ли да се придвижим по-бързо, отколкото би могло да ни засече?

Валентина му подхвърли една кибритена кутийка.

- Защо не опиташ сам?

Той вдигна кутийката от скута си и извади една клечка. С треперещи пръсти драсна с червената главичка върху грапавата лента.

Кибритената клечка пламна. Петрович я задържа за секунда, за да се убеди, че се е разпалила, след което я хвърли във въздуха. Клечката полетя в дъга и миг по-късно изчезна, превърната в прах от куршума.

- Добре - каза той. - План Б.

- Който е?

- Дай ми една секунда. - Петрович се огледа за някакви подръчни материали. Подът беше покрит с обикновени дървени дъски, прозорци имаше само на междуетажията, дори вратата на съседния апартамент се намираше в обхвата на автоматичното оръжие в апартамента на Чейн.

От другата страна на вратата се намираше отвореното куфарче на Валентина.

- Да. Можем да се справим. - Той изпъна краката си и започна да си развързва ботушите. После лека-полека изниза връзките през дупчиците.

Валентина го наблюдаваше как ги връзва една за друга, за да получи единична по-дълга връв.