Саймън Мордън - Теории за полета

И така, сферата не работеше. А би трябвало. Всеки тест, проведен от него, показваше, че устройството е изработено с микрометрична прецизност, точно в планираната от него конфигурация. Беше я задействал с точния волтаж.

Всичко беше идеално и въпреки това, въпреки това. . .

Отново си сложи очилата. Погледът му се фокусира върху познатата стая -същото старо бюро на Пиф със следи от времето, което бе прекарвала с него, все същите саксии с растения, които оцеляваха само на диета от студено кафе и светлината, проникваща през жълтеникавите ленти на венецианските щори.

Вътре проникваха и звуци - из студения, все още зимен въздух се носеше вой на сирени и пукот на далечна стрелба. Тропот и дрънчене, звуци от чукове и бормашини, кънтене от вдигане на скеле. Танк, шляпащ с гъсеничните си вериги по асфалта.

Нищо чак толкова силно, че да отвлече вниманието му от жуженето на флуоресцентната лампа над главата му.

Той издърпа чекмеджето, извади лист с разпечатка и го постави пред себе си. Вторачи се в изписаните върху хартията символи с ясното съзнание, че отговорът е някъде там - само да знаеше къде да търси. Завъртя прецизно венчалната си халка с четвърт оборот - усещаше присъствието й студено и чуждо върху тялото си.

Времето течеше. Гласовете в коридора отвън се приближиха и станаха по-гръмки, после изчезнаха.

Внезапно Петрович вдигна поглед. Примижа и побутна нагоре очилата си. Сърцето му се разтуптя по-бързо и приливът на кръв накара кожата му да се облее с пот.

Той се вкопчи в идеята си и всичките му действия придобиха спокойна прецизност. Пресегна се към молива и обърна хартията с празната страна отгоре. Започна да чертае диаграма и когато приключи, нанесе няколко цифри към нея.

Петрович остави молива и провери решението.

- Дубина - каза си той шепнешком. - Дурак, болван.

От ръба на масата натруфената сфера му се при-смя за последен път. Сега вече щеше да я подчини. Пресегна се, обгърна я с длан и я подхвърли толкова небрежно във въздуха, че му се наложи да се хвърли с главата напред през бюрото, за да я хване.

Улови я сръчно по пътя й надолу, давайки си сметка, че тя в никакъв случай не бива да докосва отново пода.

Отиде при вратата, отвори я и престъпи през прага. Двамата полицаи от охраната, облегнати на стената край асансьора, доловиха настроението му.

Единият сръга с лакът другия, който се обърна и видя как светлорусата коса и безмълвната усмивка на Петрович се приближават уверено към тях.

- Доктор Петрович - попита единият, - проблем ли има?

Петрович вдигна сферата пред него.

- Отстъпете - каза той. - Дайте път на науката!

Той се затича надолу по стълбите; спусна се два етажа, плъзгайки ръката си по парапета, като само от време на време се хващаше, за да може инерцията му да го носи към широките стълбищни площадки. Сега не беше време да стои пред асансьора и да потропва нетърпеливо с крак, чакайки бавнопълзящата кабина, от която и без това го побиваха тръпки. Нещата бяха спешни, срочни, належащи.

Втори етаж: неговият професор му беше дал двама студенти специализанти и той не беше много наясно какво да прави с тях. Можеше поне да ги компенсира за седемте месеца безсмислена работа, като ги включи в предстоящия експеримент. Така или иначе, се нуждаеше от свидетели. И от тяхната изпитателна установка. Която можеше да е завършена, но можеше и да не е - Петрович не беше виждал никой от студентите от седмица, или може би от две.

Във всеки случай беше сигурен, че ще ги разпознае веднага.

Той отвори с ритник вратата към лабораторията им и влезе вътре. Те бяха там, седнали пред отворен дървен куб, в който бе опъната заплетена мрежа от кабели. През координатната мрежа на екрана на един осцилоскоп - стара училищна катодна тръба - пулсираше зелена линия.

Жената, руса, с кожа, бледа като пергамент, с призрачносиви очи - Макнийл, да, това беше името ?, - му хвърли поглед през рамо. Когато видя изражението на Петрович и предмета в ръцете му, тя скочи на крака.

- Довършили сте го.

- Това ли? Преди около седмица. Трябваше да ви кажа, но не това е важното сега. - Той се приближи към металната маса на колелца. По стара традиция новото оборудване беше монтирано насред лабораторията. Старото беше избутано до стената, за да бъде разглобено за части или просто да си стои там като експонат.

Той разгледа колекцията от трансформатори върху горния плот на масичката. Когато клекна да огледа дол-ния плот, видя няколко електроизмервателни уреда и нещо, наподобяващо свърхмощно превключвателно устройство от електрогенератор.