Саймън Мордън - Теории за полета

- Добре.

- Само това ли ще кажеш? - попита Чейн.

- Горе-долу. Ще призная, че очевидно янките са се появили в Метрозоната незнайно по каква причина. Успя ли вече да говориш с тях за това?

Не.

- Защо? - Петрович се извърна настрани от бюрото и се протегна. - Цялата история е голяма глупост. Те знаят, че вие знаете. Изчакват да видят как ще реагирате. Можете да се включите в играта им и да вършите всичко потайно или пък можете да действате открито. Някой - вероятно американски агент - е убил трима войници на ИВМ, използвайки този робот. Мога само да ти гарантирам, че ако не започнете веднага да се оплаквате гръмогласно, те ще решат, че могат да правят каквото, на хуй, си поискат.

- Ако направя нещо - отвърна Чейн, - те ще се изтеглят и след месец ще изпратят друг робот с различен екип. Трябва да ги спипам на местопрестъплението.

- Не, не трябва, болван такъв! Повтаря се историята с Ошикора, само че този път срещу вас е правителството на Съединените щати. - Петрович крачеше напред-назад и крещеше в телефона. - Предишния път разбрах, че не бива да ти се вярва. Ако не можеш да опазиш мен, Мади, Пиф и Соня, аз ще го направя. Кажи на янките да се разкарат или ще намеря начин сам да им го кажа.

Петрович прекъсна разговора и дори запрати телефона към отсрещната стена.

Понечи да отпие от кафето, забравил колко е горещо. Притисна силно палец към устните си и почувства как топлината се разпростира по тях.

Отиде при телефона, вдигна го и отново набра номера на Чейн.

- Ако искаш нещо, защо просто не попита?

- Защото се притеснявам - беше отговорът. - Ние наемаме специалисти криминалисти, плащаме им добри пари, за да работят за ИВМ, и ще сме много щастливи, ако поне понякога те си правят труда да си свършат работата. У мен са частите, които успяхме да съберем от местопрестъплението, преди Външните да ни прогонят. Оставени са в един склад и не мога да получа никаква полезна информация от тях, защото не знам как да я извлека.

На устните на Петрович беше започнала да се оформя пришка и той не можеше да направи нищо по въпроса. Щеше да е добре да й сложи малко лед, но знаеше, че единственото нещо под нулата в сградата е течният азот.

- Би трябвало да ти кажа пошел на хуй.

- Но не и днес.

- Не. Не и днес. Къде се намира този склад?

- В старото влаково депо на Кингс Крос.

- И колко души знаят за това? - Петрович взе шинела си и го облече. -Защото ако са повече от нас двамата, мога да заложа живота на моята бабушка, че на янките също им е известно.

- Може би още пет-шест души. Над мен има командна верига, на която трябва да докладвам.

- Значи няма да е зле да отидем там, преди уликите да са изчезнали. Да се срещнем след пет минути пред университета.

Петрович седна на стълбището и зачака. Една голяма черна кола със задвижване на четирите колела - приличаща повече на малък камион, отколкото на нещо, което би предпочел редовият гражданин - качи двете си гуми на тротоара и затъмненият й прозорец се свали с жужене.

- Здрасти. Радвам се да видя, че все още носиш шинела.

Петрович се изправи и се приближи.

- Григорий? Ёбаный стос! Какво стана със зила?

Григорий се ухили извинително.

- Другарят Марченко успя да сключи с ООН строителен договор. Сега всички имаме от тези луксозни возила. - Той плесна с ръка по вратата, оставяйки отпечатъци от пръстите си върху наслоената мръсотия. - Бронирана е. Много здрава.

- Как е старият пръч?

- По-добре, след като Ошикора вече го няма. Напоследък кръвното му налягане е много по-ниско. Дългата нощ ни се отрази добре.

Петрович допря пръстите си до гърдите му. Никакъв пулс, само туптенето на турбината. Украинецът забеляза пръстена на ръката му.

- Това ли? - рече Петрович. - Предполагам, и на мен ми се отрази добре. Макар и на няколко пъти да избягнах смъртта на косъм. - Той се извърна и погледна към улицата. - Виж какво, това случайна среща ли е, или Марченко те е пратил? Само че очаквам Хари Чейн да се появи всеки момент и ако ме види да разговарям с теб, ще откачи.

Григорий се наведе към него.

- Марченко ти изпраща поздрави и те кани да пиете по едно.

- Да. Ще псуваме гръмогласно и ще се заплашваме с пистолети, здраво подгрени от водката; като в добрите стари времена.

- Изпраща и предупреждение. Има едни хора...

- Винаги ги има.

Григорий поклати глава.

- Не. Приеми го на сериозно. Те задават въпроси за Дългата нощ. Знаят за Новия джихад на машините и че Ошикора Тауър е била замесена. Относно другото... - Украинецът сви рамене. - Не знаем какво става, знаем само, че си замесен.