Саймън Мордън - Теории за полета

- Което би означавало някой от нас да пусне оръжието си. Мисля, че трябва да изчакаме, докато повикам подкрепление. - Той прочисти гърлото си. -Соня?

Японката лекичко открехна вратата.

- Защо се забави толкова? Чух изстрел, после...

- Има усложнения, някои от които не са напълно разрешени. Ей там на пода лежи един нож. Вдигни него и пистолета и изкарай Люси отвън.

Соня надникна вътре.

- Коя е тази?

- ЦРУ. Разговаря ли отново с Макензи?

- Не. Не още.

- Недей. Искам да съсипя тоя сукин сын и нямам никакво намерение да го предупреждавам предварително. Хайде, вземи ножа.

Соня заобиколи трупа на Соренсън и локвата кръв и грабна оръжията. Възползва се от възможността да огледа противника.

- Познавам те. Ти си студентка. На Сам.

- Да. А ти си Соня Ошикора. - Тя прехапа устната си. - Една от секретарките ти се казва Миюки Йошихара. Много внимавай с нея.

Соня благодари за информацията с едва доловимо кимване. После се върна назад по стъпките си и изтика Люси през вратата. Тя се затвори с трясък зад гърбовете им.

- И сега какво да правя с теб? - попита Петрович. Той свали пистолета, макар Валентина да отказа да последва примера му. - Дори не знам как да те наричам.

- Маса. Не мога да си спомня истинското си име.

Петрович също имаше причини да забрави своето, но не защото не го знаеше.

- Не можеш?

- Отнемат ти го заедно с приятелите, семейството, всичките ти спомени, твоето минало и бъдеще. Аз им позволих. В името на нацията. - Жената, наречена Маса, допря дланите си една в друга и стисна зъби. - Ако тя не беше вече мъртва, щях да убия глупавата кучка.

Когато отново отпусна ръцете си, тя примирено им показа китките си. От тъканта стърчаха две малки остриета.

- Предлагам да я застреляме - каза Валентина. - Тя е опасна.

- Да, така е. - Петрович се почеса по брадичката. - Но не е опасна за нас. Прав ли съм?

- Да - отвърна американката. - Ще ги предам и ще ви разкажа всичко.

Той се замисли за миг върху следващата си стъпка.

- Ти... - започна той и демонстративно положи пистолета си върху бюрото. После отстъпи назад, оставяйки оръжието извън обсега на ръцете си. -Можеш ли да ми кажеш какво се е случило със съпругата ми?

- Мога повече от това - отвърна Маса. - Мога да те отведа при нея.

- И къде отиваме, значи? - Петрович беше зад волана, а до него седеше Маса. Отзад бяха Соня, Люси и Валентина - която продължаваше да държи калашника насочен към пасажерската седалка.

- Те се крият в къщата на Чейн и чакат да ги изтеглят.

- Не можахте ли да стигнете до Епинг Форест?

Не. Вече не. Не очаквахме, че ще победите Външните.

- Ха. - Той се сети за района, за къщата на Севън Систърс Роуд, и двигателят на колата изръмжа. Забеляза, че Маса го наблюдава напрегнато, опитвайки се да предугади следващите му действия. - Кой я пази?

- Макавей. - Тя се поколеба. - И Ритъм.

Петрович вдигна ръка.

- Не, не ми казвай. Нека сам се сетя. - Миг по-късно усещането беше като да е глътнал нещо вкиснало. - Онзи пидорас Андерссън. Трябваше да го ударя по-силно, когато имах тази възможност.

- Той каза, че си го победил само защото си действал изненадващо.

- Това е нищо в сравнение с онова, което ще му причиня. - Петрович се погледна в огледалото за обратно виждане, опитвайки се да открие нещо, което да му подскаже какво е настоящото му състояние. Направи гримаса и зърна Люси над рамото си. Извърна се и я погледна изпитателно. - А ти какво правиш тук?

Устните й все още кървяха, а лицето й представляваше карта от драскотини и потъмнели отоци. Тя повдигна една чанта, която изглеждаше обещаващо тежка.

- Нали ми каза да ти донеса тези неща.

- Да. Намери ли ги всичките?

Тя му подаде чантата и Петрович надникна вътре. Намери всичко необходимо: кабели, батерии, електропроводимо лепило, изолирбанд, найлонов плик с мънички цилиндърчета и черната сфера, прорязана със сребристи линии.

- Задобряваш.

- Достатъчно, че да дойда с теб?

- Аз...

Соня изсумтя.

- Когато те срещнах за пръв път, беше неспособен да разговаряш с жена, без да я обидиш. Сега вече си имаш харем.

Петрович рязко се обърна напред, нагласявайки камерата.

- А ти сигурно си нямаш друга работа.

- Не, след като ми каза, че искаш да превърнеш Макензи в сашими.

Зад тях охранителите на Ошикора се качваха в своите коли, затваряха вратите и пускаха фаровете.

- Последен шанс да си тръгнете - каза Петрович.

Никой не прояви желание да помръдне и най-накрая той посочи напред. Колата слезе от тротоара и потегли по пътя. След нея потеглиха другите три вана.