Саймън Мордън - Теории за полета

- Много е млада. - На лицето й потрепна мускулче. - А аз съм твърде стара.

Маса се взираше със зяпнала уста през предното стъкло. Когато в един момент изглеждаше, че ще изпусне сферата, Петрович протегна ръка и подложи длан под нея, като в другата си ръка стискаше конструкцията от кабели и кондензатори, а тубата с лепило бе пъхнал между зъбите си.

С приближаването им към Юстън Стейшън нещата се влошаваха все повече и повече.

Накрая Петрович остави сглобената електрическа верига на таблото и извади тубата с лепило от устата си.

- Ядоса ли се вече?

- Какво сме направили? - промълви Маса.

- Когато тази сутрин слънцето изгря, всички тези хора бяха живи. Повечето от тях щяха да са живи и тази вечер, ако не бях решил да отвърна на удара. Така че донякъде вината е и моя. За останалото ще си платят господарите ти. Ще се погрижа за това.

- Когато всичко приключи, какво ще правиш с мен? Мислех си, че мога да ти помогна да построиш новото бъдеще, но това, това... - Гласът й заглъхна и тя бързо избърса бузите си. - Трябва да ме изправиш пред стената заедно с другите и да ни разстреляш.

- Колкото и да е изненадващо, не аз командвам тук. Не знам до каква степен ще се чува думата ми.

Маса погледна към Соня, която издържа погледа й с такава непоколебима враждебност, че американката предпочете да се съсредоточи върху мъртъвците, които те бяха на път да прегазят.

- И все пак смея да твърдя, че ако успеем сега да си върнем Мади, а малко по-късно и Пиф, има някакви шансове за снизходителност. - Петрович й подаде отново сферата. - Сега дръж това неподвижно.

През следващите няколко минути той се съсредоточи върху работата си -лепеше и облепяше шарнири и жици, свърза батериите помежду им и прокара електропроводимо лепило през клемите им.

Пътят постепенно започна да се разчиства и гумите на колата вече можеха да заобикалят препятствията. Когато стигнаха до Каледониън Роуд, Валентина реши, че вече може да свали ръката си.

Люси примигна под силната светлина.

И без това нямаше да гледам - каза тя.

- Видяното веднъж не може да бъде забравено, малка моя - рече Валентина.

- Не е вярно - вече не си спомням как изглеждаха родителите ми - каза Маса. - Нито мога да си спомня как ЦРУ ме накара да забравя; просто трябва да приема факта, че са го направили.

В страничното огледало се видя, че една от следващите ги коли отбива към тротоара и спира. Шофьорът се подаде през вратата и започна да повръща върху пътя.

- Може би - каза Петрович - трябва да намерим отговорите и на двата въпроса. - Той внимателно свърза двете черни жици, оставяйки двете червени да висят. Дори нарочно уви краищата им с изолирбанд, за да попречи на случайния им контакт.

- Готово ли е? - попита Люси.

- Няма как да проверя електропроводимостта, нито колко енергия има в батериите. Или ще проработи, или не. - Той пъхна останалата част от изолирбанда в гащеризона си.

- И какво трябва да направи?

- Той няма да ти каже - обади се Маса. - На мен не ми каза предишния път.

- Какво да се прави. Някои хора обичаме да се фукаме. - Той нагласи камерата си така, че да гледа назад. - Би трябвало за части от секундата да отвори малка дупка в тъканта на пространство-времето. Всъщност дори за по-малко. Ефектът ще е като от малка експлозия, само че наобратно.

Имплозия. Гравитационни вълни. Все едно съм създал безкрайно тежка маса и в същия момент съм я накарал да изчезне.

Жените се спогледаха. Маса се вторачи в купчината жици, която лежеше в скута на Петрович.

- Искаш да създадеш сингуларност. С това.

Той се поколеба за секунда-две.

- Горе-долу.

- Откъде можеш да си сигурен, че няма да изравниш със земята цялата

Метрозона?

- Защото в мига на появяването й машината, която я е създала, се унищожава. Мога да ви покажа разработките ми. - Петрович се намръщи и отново обърна камерата напред. - Ти наистина ли си физик, защото говориш така, сякаш много добре разбираш материята.

Тя се замисли за миг.

- Сигурно съм била. Тези знания трябва да са дошли все отнякъде.

- Ако съм объркал нещо, се извинявам предварително. - Той погледна през прозореца. - Почти пристигнахме.

Валентина провери пълнителя на калашника. Той беше все така пълен с патрони, както и последния път, когато го беше проверила.

- Какъв е планът?

- Ще се опитам да ги накарам да се предадат. - Петрович се почеса по главата. Коричките от раните се обелиха и се набиха под ноктите му. - Ще им обясня, че ситуацията, в която се намират, е истински пиздец, и няма да е зле да се предадат.