Саймън Мордън - Степени на свобода.

– Задържахме една от агентките на вашето ЦРУ и се надявах на размяна, но Соня каза, че е била принудена просто да я върне. Не можем да предложим нищо в замяна. – Петрович сви устни. – Никой не е виждал Пиф от десет месеца. Вътрешна сигурност я държи… някъде. Дори аз не мога да открия къде. Всичките ви поверителни документи вече се пишат на ръка, знаеш. Използвате пишещи машини. Пренасяте ги в куфарчета, заредени с експлозив, който да изпепели съдържанието, в случай че попаднат в чужди ръце. Не разполагам с нищо, Долтън. Дори не мога да предположа откъде да започна търсенето.

– Защо не ме оставиш да се оправя с това?

– Щом Нобеловият комитет не можа да я открие, защо си мислиш, че ти ще успееш?

– Защото утре летя за Калифорния с писмено нареждане за хабеас корпус 4в джоба си. Ще я представя пред щатския Върховен съд и очаквам от тях да излязат с решение до няколко дни. Където и да се намира тя, който и да я държи, ще трябва да я доведе в съда и да защити действията си пред съдия.

4habeas corpus (лат.) – „да разполагаш с тялото си“. Нареждане затворник да бъде изправен пред съда, за да се установи дали е бил правилно задържан. – Б. пр.

– Далеч съм от мисълта да посочвам недостатъците в плана ти, но ти си пълен мудак ! Като оставим нас­трана, че просто ще се изсмеят в лицето ти, когато им представиш малкия си лист хартия, не бих се учудил и ако се проснеш мъртъв на стълбището на Съдебната палата. Ако не бъдеш застрелян там, по-късно някоя наета шайка ще ти пръсне главата от бой.

– Няма да ми се изсмеят, Петрович. Магистратите вземат задълженията си много на сериозно. Те са длъжни да действат. Нямат друг избор. Хабеас корпус се прилага във всички съдилища. Прилага се във всеки клон на правото и в администрацията. Прилага се към всеки, независимо дали е гражданин, или не. Трябва да я доведат пред съдията и да изложат мотивите си – правните си мотиви – защо трябва да продължат да я държат затворена. В това правило няма изключение и повярвай ми, добре съм си написал домашното.

– Тогава защо, чёрт , никой не го е направил досега?

– Защото нямаш приятели тук. Никой няма да се изправи, за да защити теб или нея. Знам, че си се опитал да привлечеш вниманието на някого, но ти се изправяш срещу Реконструкцията. Всички знаем какво ни чака, ако направим погрешна крачка.

– Онова, което не мога да разбера, е ти защо си готов да рискуваш. Долтън, ние сме квит. Сключихме сделка и я изпълнихме, като всеки спечели. Всичко свърши. Нито аз ти дължа нещо, нито ти на мен.

– Прочетох всичко за теб. Знам какво си направил, през какво е трябвало да преминеш, за да го направиш. Знам за Соренсънови и за ЦРУ. Знам за онова… нещо, което наричаш Майкъл, и откъде се е появило. Знам за Дългата нощ. Знам в какво си се превърнал. Познавам те. Ти не ме разбираш, защото не си различен човек. Не знаеш нищо за мен, за хилядите компромиси, които правя всеки час само за да се впиша в този обширен, бездушен монолит, наречен Реконструкцията. Ако ме познаваше, щеше да ме прокълнеш и да ме наречеш страхливец, защото точно като такъв се държах всеки един ден през последните пет години. – Долтън погледна над камерата. На стената зад нея сигурно висеше часовник. – Трябваше да говорим само пет минути, максимум шест. Колкото и да внимавам, пак могат да проследят този разговор.

– Мога да се справя с това – каза Петрович. – Знаеш, че ще те разпънат на кръст. Ще изгубиш всичко. Жена ти ще те напусне и ще ти вземе децата. Баща й ще те съсипе. И с такъв шут ще те изритат от работа, че ще ти излязат свитки от очите.

– Знам.

– И въпреки това смяташ да го направиш?

– Да. Полетът е резервиран. Куфарът ми е готов. Утре потеглям.

– Не знам какво да кажа. Нали аз съм царят на безплодните усилия, а ето ме стъпкан в прахта от някакъв си глупав адвокат янки. Мога само да го повторя още веднъж: Долтън, не го прави.

– Отдавна мина времето, когато можеше да ми казваш какво да правя, Петрович. Едва ли ще се наложи да ти се обаждам отново, за да ти кажа как вървят нещата. Мисля, че ще се чуе.

– Само… когато всичко това свърши и се наложи да си търсиш място, където да се скриеш – аз мога да ти помогна.

– Благодаря. – Разнесе се звън и женски глас обяви, че човекът за следващата уговорена среща чака отвън. – Само още минутка, Адел. – Долтън изключи интеркома. – Не че има някакво значение. Когато научат, всичките ми клиенти ще започнат да ме избягват като чумав.

– По-добре върви.