Макс Брукс - Z-та световна война (Разкази на очевидци за Войната със зомбитата)

Естествено.

Великолепен филм, нали? Марти го направи по време на Обсадата. Снимаше всичко, до което можеше да се добере! Какъв шедьовър само се получи! Изпълнен с храброст, целеустременост, сила, достойнство, доброта и чест! Този филм наистина те кара да повярваш в човешката раса. И е по-добър от всичко, което някога съм правил. Непременно трябва да го гледате.

Гледал съм го.

Коя версия?

Моля?

Коя версия сте гледали?

Не знаех, че…

Че са две? Не сте си научили урока, млади човече! Марти направи военна и следвоенна версия на „Градът на героите“. Колко дълга беше версията, която сте гледали? Час и половина?

Така мисля.

Там беше ли показана тъмната страна на града? Насилието и предателството, жестокостта и безнравствеността, безграничната злоба в сърцата на някой от онези „герои“? Не, естествено, че не. И защо? Това бе нашата реалност — точно тя бе накарала толкова много хора да се свиват на кълбо в леглата си, да угасят свещите и да поемат последния си дъх. Наместо това Марти избра да ни покаже другата страна — онази, която караше хората да стават от постелята на следващата сутрин и да се борят за живота си, понеже някой им е казал, че всичко ще бъде наред. Подобен вид лъжа може да бъде наречена само по един начин — надежда.

(Гевин Блеър ме съпровожда до кабинета на командира на ескадрилата му — полковник Кристина Елиополис. Тя е известна не само с изключителните си заслуги по време на войната, но и с необикновения си характер. Трудно е човек да си представи каква колосална енергия може да се таи в миниатюрното й, почти детско телце. Дългите й черни коси и тънките черти на лицето й само засилват впечатлението за вечна младост. После Кристина Елиополис сваля слънчевите си очила и аз виждам огъня в очите й.)

Бях пилот на F/A-22 „Раптор“ 88 88 F-22 „Раптор“ (букв. „хищник“) е американски изтребител за завоюване на въздушно превъзходство, който трябва да замени легендарния F-15 „Ийгъл“. Най-скъпоструващият изтребител в света, F-22 е оборудван с ултрамодерни стелт-технологии и може да се използва не само за унищожаване на вражески самолети, но и за бомбардировки, радиоелектронна борба и разузнаване. — Б.пр. . Може би най-добрата летяща машина, конструирана някога от човешка ръка. С лекота можеше да изпревари и победи самия Господ-Бог с всичките му ангели. Същински монумент на американския технически прогрес… само дето във войната със зомбитата този прогрес не струваше и пукнат цент.

Това навярно е било фрустриращо за вас…

Фрустриращо? Знаете ли какво е някой да ви каже, че единствената цел, заради която сте се трудили през целия си живот… заради която сте страдали и сте направили толкова много жертви в усилията си да надмогнете себе си вече се счита за „стратегически необоснована“?

Може ли да се каже, че мнозина са изпитвали същото като вас?

Ще го кажа така: руската армия не беше единствената, която пострада от собственото си правителство. Законът за преструктуриране на въоръжените сили на практика кастрира нашите ВВС. Някакви си там експерти в „ДеСтРес“ бяха изчислили, че имаме най-кофти съотношение „ресурси-резултати“ в сравнение с всички останали родове войски.

Бихте ли ми дали конкретен пример?

Ами как ви звучи например УОИОВ-ПВО 89 89 Тактическа планираща управляема авиационна бомба, използвана (редом с други ракети „въздух-земя“) в битката при Йонкърс. — Б.а. — унифицираното оръжие извън обсега на вражеската противовъздушна отбрана? Казано на по-простичък език, това представляваше гравитационна бомба, управлявана с помощта на GPS и инерциална навигация, която можеше да бъде изстреляна от носещия я самолет на шейсет километра разстояние от целта. Базовата й версия включваше сто и четирийсет касетъчни бомби BLU-97 B, като всяка от тях носи кумулативен заряд, поразяваш бронирани цели, осколъчен — срещу пехотата плюс циркониев пръстен, който да възпламени цялата зона за елиминация. До битката при Йонкърс тези оръжия се считаха за върха на сладоледа в света на бомбите. И ето че изведнъж ни сервират следното — стойността само на един-единствен УОИОВ-ПВО набор — като материали, работна сила, време и енергия, без да говорим за гориво и наземно обслужване — превишавала заплатата на цял взвод пехотинци, които щели да ликвидират хилядократно повече зомбита. Трябвало да има максимум дивиденти при минимум инвестиции, както обичаха да казват ония там… А колко още „перли в короната“ ни си заминаха по този начин? Невидимият бомбардировач B-2 „Спирит“ — през пролетта. Стратегическият бомбардировач B-1 „Лансър“ — и той тогава. Закриха производството даже на класическия ветеран от Виетнам и къде ли още не B-52 „Стратофортрес“, който наричахме „Тлъстия дебел грозник“… Да не забравим изтребителите; добавете F-15 „Ийгъл“, F-16 „Файтинг фолкън“, F-14 „Томкет“, F-18 „Хорнет“, F-35 „Лайтнинг“, F-22 „Раптор“… и ще получите повече военновъздушна техника, унищожена с едно бюрократско подписче, отколкото сме изгубили от зенитна артилерия и ракети за всички времена! 90 90 Леко преувеличение. Количеството военни самолети, „заземени“ по време на Z-тата световна война, изобщо не може да се сравнява със загубите на ВВС само през Втората световна война. — Б.а. Пак добре, че някоя умна глава не реши да ги нареже за скрап, а само ги оставиха да гният в хангарите или на онова огромно авиогробище в пустинята, където е ЦАОВ (Центърът за аерокосмическо обслужване и възстановяване) в Тусон, Аризона. „Дългосрочна инвестиция“ — да, точно така го нарекоха. Поне на консервираната техника винаги може да се разчита; докато се сражаваме в една война, ние винаги се подготвяме за следващата. И нашите ВВС почти успяха да запазят своята ефективност.