Макс Брукс - Z-та световна война (Разкази на очевидци за Войната със зомбитата)

Вярно ли е, че за един месец след началото на прожекциите на филма случаите на АСУ са намалели наполовина?

Мисля, че това е преувеличение, но след работа хората се редяха на опашки, за да го гледат. Някои идваха всяка вечер. Плакатите показваха поразено от лазера зомби в близък план. Кадърът беше взет директно от филма. Нали се сещате за онзи класически момент, когато утринната мъгла позволява да се види смъртоносният лъч? А отдолу — само една-единствена дума: „СЛЕДВАЩИЯТ“. Това спаси цялата програма.

Вашата програма?

Не, имах предвид „Зевс“ и „МТВЕЛ“.

Застрашени ли бяха?

И още как. „МТВЕЛ“ трябваше да бъде закрита около месец след снимките, а на „Зевс“ вече му бяха видели сметката. След безкрайни молби, прошения и ходене по мъките най-накрая ни разрешиха да използваме лазер за пред камерите. От „ДеСтРес“ считаха и двете програми за неправомерно разхищение на ресурси.

Така ли беше всъщност?

Да, за съжаление. Под „М“, което значи „мобилен“ в абревиатурата „МТВЕЛ“, всъщност се подразбираше цял конвой от специализирани превозни средства — доста трудни за поддръжка между другото и взаимозависими едно от друго… Високата проходимост също не беше сред отличителните им черти. В добавка към казаното дотук „МТВЕЛ“ потребяваше огромно количество енергия и работеше с крайно нестабилни токсични химикали.

В това отношение „Зевс“ беше по-икономичното съоръжение. Този апарат бе по-лесен за охлаждане, по-лесен за обслужване, а и тъй като се монтираше върху „Хъмви“, без проблеми можеше да бъде транспортиран до всяка необходима точка. Големият проблем се коренеше във въпроса: а за какво ни трябва? Дори когато функционираше на пълна мощност, стрелецът трябваше да удържи лъча на едно място — примерно върху движещата се мишена — в продължение на няколко секунди. За същото време един добър снайперист би застрелял поне четири зомбита. Сам разбирате, че невъзможността за бърза стрелба прави апарата тотално неефективен при наличие на атакуваща тълпа от живи мъртъвци. В подобни ситуации към двете лазерни съоръжения трябваше да се зачисляват отряди от автоматчици, които да охраняват машините, чието предназначение уж беше да защитават хората.

Нима лазерите наистина са били толкова неефикасни?

Ако гледаме първоначалното им предназначение — разбира се, че не! Не забравяйте, че „МТВЕЛ“ успешно защитаваше Израел от бомбардировките на терористите, а „Зевс“ беше върнат на служба, за да разчиства неексплодиралите снаряди по време на настъплението на армията. Ако се използват по предназначение, и двете оръжия са просто великолепни образци на най-новите военни технологии. Срещу зомбитата обаче се оказаха пълен провал.

Тогава защо ги снимахте?

Защото американците боготворят технологиите. Това е неизменна черта от националния ни дух. И независимо дали го съзнаваме, или не, дори и най-върлият лудит 87 87 Лудит — член на групата работници, ръководена от Нед Луд, които през периода 1811–1813 г. се противопоставят на въвеждането на машини в текстилното производство в Нотингам, Англия, защото се боят, че ще загубят работните си места. Оттогава насетне става нарицателно за хората, които участват в някаква форма на протест с цел да се предотврати въвеждането на нова техника. — Б.пр. няма да тръгне да отрича техническите постижения на страната ни. Ние разцепихме атома, стъпихме на Луната и напълнихме домовете си с повече хай-тек прибори и устройства, отколкото първите писатели на научна фантастика можеха да мечтаят. Не знам дали това е добро, или лошо; ролята на съдник не ми отива. Обаче знам със сигурност, както и всички бивши атеисти в окопите, че повечето американци никога не са спирали да се молят на Бога на науката.

Той обаче не ни спаси.

Това няма никакво значение, филмът пожъна такъв успех, че ме помолиха да направя цял сериал. Нарекох го „Оръжията-чудо“. Общо седем серии за съвременните военни технологии, които не ни дадоха кой знае какво стратегическо предимство, но пък за сметка на това именно те ни донесоха победата в психологически план.

Това не е ли малко…

Лъжливо? Няма проблеми, кажете ми точно какво мислите! Да, вие сте съвсем прав, ала понякога се налага да излъжеш. Опитът ме е научил, че лъжите сами по себе си не са нито нещо хубаво, нито нещо лошо… Също като огъня, който може да те сгрее, а може и да те изгори, в зависимост от това как го използваш. Лъжите, с които нашето правителство ни засипа преди войната — онези, които трябваше да ни държат в щастливо неведение, — ни опариха, понеже не ни позволиха да вземем всички необходими мерки. Но по времето, когато заснех „Победата в Авалон“, всички вече правеха всичко по силите си, за да оцелеят. Лъжите от миналото бяха забравени, истината се бе възцарила навред и бродеше по улиците, разбиваше с взлом вратите на къщите и ни сграбчваше за гърлата. И тази истина се изразяваше в това, че каквото и да правим, колкото и да се стараем, повечето от нас — ако не и всички — няма да зърнат утрешния ден. Тази истина ни казваше, че стоим на прага на залеза на човечеството и същата тази истина всяка нощ задушаваше в ледените си обятия по стотина души в съня им. Тези хора се нуждаеха от нещо, което да ги сгрее; от топлинката на надеждата, която да им помогне да продължат. Ето защо и аз, също като президента… като лекарите и свещениците, като всеки взводен командир и любящ родител… прибягнах до лъжата. „Всичко ще бъде наред.“ Това бе нашето послание. Това бе посланието на всеки режисьор по време на войната. Чували ли сте за „Градът на героите“?