Макс Брукс - Z-та световна война (Разкази на очевидци за Войната със зомбитата)

После какво стана?

Минаха две седмици. Намерих си истинска работа — помагах за възстановяването на пътя край каньона Топанга… По едно време ме навести един човек. Пристигна, яздейки кон, досущ като герой от стар уестърн на Сесил Б. Де Мил 85 85 Сесил Блаунт де Мил (1881–1959) — американски режисьор и продуцент, известен с мащабните си продукции. — Б.пр. . Оказа се, че посетителят ми е психиатър от държавната болница в Санта Барбара. Бяха научили за успеха на филма ми и искаха да ме помолят да им предоставя копие.

За успеха?

И аз реагирах по същия начин. Тогава гостът ми обясни, че след дебютната прожекция на „Победата в Авалон“ случаите на АСУ намалели с цели пет процента! Отначало всички отдавали резултатите на статистическа аномалия, ала по-нататъшните проучвания показали, че снижаването на стойностите е характерно само за онези общности, където е бил показван филмът!

И никой не си направил труда да ви уведоми за това?

Да, никой. (Смее се.)Нито военните, нито гражданските власти… всички си мълчаха, в това число и отговорните лица от общностите, където продължаваха да прожектират филма ми без мое знание. Това обаче изобщо не ме вълнуваше. Важното беше, че идеята ми бе дала плодове. Нещата се задвижиха, а аз получих работа до края на войната. Събрах неколцина доброволци — всъщност всички от някогашния си екип, които можах да открия. Взех и човека, който бе заснел видеото в нощта преди боя в Клермонт — Малкълм ван Ризин… Да, същият този Малкълм 86 86 Един от най-успешните кинематографи в Холивуд. — Б.а. , и оттогава той стана мой ГО — „Главен оператор“. Настанихме се в едно изоставено студио за постпродукция и дублаж в Западен Холивуд и започнахме производството на стотици копия. Изпращахме ги с всеки влак, с всяка каравана и всеки ферибот, които потегляха на север. Трябваше да мине известно време, докато получим първите отзиви. Но пък когато ги получихме…

(Усмихва се и вдига ръце в благодарствен жест.)

Намаляване на случаите на АСУ с десет процента в цялата западна зона за сигурност! По това време вече бях поел на път и снимах нови филми. „Анакапа“ вече беше опакована, а „Сектор Мишън“ бе наполовина готов… Когато „Дос Палмос“ се появи по екраните, броят случаи на АСУ се снижи с двайсет и три процента… и чак тогава правителството прояви интерес към мен.

За да ви отпусне допълнителни ресурси?

(Смее се.)Не. Никога не съм молил за помощ, а и те нямаха никакво намерение да ми помагат. Просто благоволиха да ме допуснат до военните, което откри цял нов свят пред мен.

Тогава ли направихте „Пламъкът на боговете“?

(Кима утвърдително.)В армията имаше две действащи програми по разработка на лазерно оръжие — „Зевс“ и „МТВЕЛ“ „Зевс“ първоначално бе замислен за унищожаване на мини и невзривени бомби. Апаратът беше достатъчно малък и лек, за да се монтира на специален джип „Хъмви“. Операторът откриваше целта с помощта на коаксиална камера, разполагаше прицелната точка върху зададената повърхност и изстрелваше импулсен лъч от същото оптическо отверстие. Изтормозих ли ви с технически подробности?

Ни най-малко.

Извинете, ако съм прекалил. Просто вложих душата и сърцето си в проекта. Самият лъч представляваше вариант на индустриалните лазери, които се използват за рязане на стомана в заводите. Той или прогаряше външната обвивка на бомбата, или я нагряваше до такава температура, която да детонира заряда. Същият принцип действаше и при зомбитата. На по-високи енергийни равнища лъчът прогаряше черепите им, а на по-ниски — просто нагряваше мозъка им дотогава, докато той не изтичаше през ушите, носа и очите им. Заснехме потресаващ материал, ала „Зевс“ беше като детско пистолетче-играчка в сравнение с „МТВЕЛ“ Абревиатурата всъщност означава „Мобилен тактически високоенергиен лазер“ Това бе съвместна разработка между САЩ и Израел за унищожаване на вражески реактивни снаряди и малки ракети. Когато Израел обяви самоизолацията си, множество терористични групи подложиха защитната стена на масиран обстрел от миномети и ракетни установки. Единственото, което спаси израелците тогава, бе „МТВЕЛ“ По форма и размери съоръжението напомняше военнополеви прожектор от времената на Втората световна война, но в действителност представляваше деутериево-флуориден лазер, многократно по-ефективен от „Зевс“ Ефективността му бе поразителна. Той буквално изтръгваше плътта от костите, които впоследствие се нажежаваха до бяло, преди да се разпаднат на ситен прах. Ако се наблюдаваше на живо, бе потресаващо зрелище, но ако човек го заснеме и после го пусне на забавен каданс… не може да се опише другояче, освен като Пламъка на боговете!