Макс Брукс - Z-та световна война (Разкази на очевидци за Войната със зомбитата)

Всъщност аз не би следвало да съм там; все пак не бях военен инженер. Просто работех в ОКП — Организацията на крайграничните пътища. Задачата ми беше да строя пътища, а не да ги взривявам. Просто се оказах на сборния пункт в Шимла, докато се опитвах да открия останките от своето подразделение, когато този инженер, сержант Мухерджи, ме сграбчи за ръката и ме попита: „Войнико, умееш ли да караш?“

Навярно съм промърморил нещо утвърдително в отговор, понеже изведнъж се озовах на шофьорската седалка на един джип, а въпросният сержант се разположи до мен и сложи на коленете си някакво устройство, подобно на радиопредавател. „Обратно към прохода! Бързо! Дай газ!“ — нареди ми Мухерджи и аз подкарах колата по неравния черен път, опитвайки се напразно да обясня, че всъщност мога да карам само парен катер. Спътникът ми изобщо не ме слушаше; както изглежда, беше прекалено зает с устройството в скута си.

— Зарядите вече са заложени — обясни ми той. — Трябва само да изчакаме заповедите!

— Какви заряди? — учудих се аз. — Какви заповеди?

— За взривяване на прохода, идиот такъв! — викна ми сержантът и посочи към устройството, което явно представляваше нещо като детонатор. — Как другояче да спрем онези твари?

Смътно се досещах, че изтеглянето ни в Хималаите по някакъв начин е свързано с генералния план, който предполагаше затварянето на всички планински проходи за живите мъртъвци. Никога обаче не си бях представял, че ще стана активен участник в събитията! За да запазим добрия тон, ще се въздържа и ще ви спестя грубия си отговор, както и още по-грубите думи на Мухерджи, когато достигнахме прохода и открихме, че буквално гъмжи от бежанци.

— Тук не трябваше да има никого! — разкрещя се той. Никакви бежанци!

Забелязахме един войник от подразделението на раштрийските стрелци — отрядът, комуто бе поверена охраната на подстъпите към прохода. Сержантът изскочи от джипа и сграбчи младежа за реверите.

— Какво, по дяволите, е това? — ревна разгневеният Мухерджи. Беше едър и силен мъж и определено всяваше респект. — Нали трябваше да прочистите пътя?

Войникът беше не по-малко ядосан, но от него лъхаше и страх.

— Ако толкова държите да застреляте баба си, давайте!

С тези думи той отблъсна сержанта от себе си и продължи нататък.

Спътникът ми включи радиостанцията си и доложи, че пътят се използва активно от цивилните. Отговори му нечий млад, яростен глас — някакъв офицер крещеше, че му е заповядано да взриви прохода и няма абсолютно никакво значение колко хора има в момента на пътя. Мухерджи натърти, че ще се наложи да почака, докато всички бежанци не се изтеглят. Ако детонира сега зарядите, не само ще избие десетки, но и ще блокира хиляди пред прохода. Тогава френетичният глас на офицера изтъкна, че потокът от бежанци никога няма да секне; и че отгоре на всичко подире им прииждат дявол знае колко милиона зомбита. Сержантът му възрази, че няма да взриви прохода, докато не види първия жив мъртвец — ще пристъпи към детонацията едва тогава и нито секунда по-рано. Добави, че няма никакво намерение да извърши подобно масово убийство, без значение какво иска от него някакъв проклет лейтенант…

В този миг Мухерджи ненадейно замлъкна, вторачен в нещо над главата ми. Обърнах се и що да видя — току пред мен бе застанал генерал Радж-Сингх! Не зная как се бе появил, нито пък защо… И досега никой не ми вярва — не че аз не съм бил там, а че той, прославеният герой, е бил редом с нас! Истината обаче бе точно такава — бях на сантиметри от него, от Тигъра от Делхи! Казват, че онзи, към когото питаеш почит и уважение, ти изглежда по-висок, отколкото е в действителност. Навярно затова генералът ми се стори истински великан! Въпреки разкъсания му мундир, въпреки окървавения тюрбан, въпреки превръзката на дясното му око и лейкопласта на носа му (един от хората му го бе ударил в лицето, за да го накара да се качи в последния хеликоптер от парка Ганди). Генерал Радж-Сингх…

(Кхан отронва дълбока въздишка и изпъчва гордо рамене.)

Тогава генералът ни нарече „господа“… „господа“, представяте ли си?… и ни обясни, че проходът незабавно трябва да бъде разрушен. На военновъздушните сили било наредено да се погрижат за всички планински проходи. В момента, докато разговаряме, един изтребител-бомбардировач „Шамшер“ 72 72 „Шамшер“ или „Мечът на справедливостта“ (инд.) е названието, което индийските ВВС дават на бойния самолет „Ягуар“, разработен съвместно от Великобритания и Франция в края на шейсетте години. Оттогава насам той е зачислен на въоръжение в редица страни по света. — Б.пр. вече кръжал над нас и чакал второ нареждане. И ако не сме изпълнели заповедта за взривяване на прохода, пилотът на „Ягуар“-а щял да стовари върху нас „Гнева на Шива“.