Макс Брукс - Z-та световна война (Разкази на очевидци за Войната със зомбитата)

(Кондратюк се опитва да имитира звука, но се задавя от силен пристъп на кашлица. Поднася кърпичката към лицето си и когато я отдръпва, забелязвам кръвта по нея.)

Именно този звук ме накара да спра да се занимавам с радиостанцията. Вдигнах поглед към града и нещо над покривите прикова вниманието ми. Някаква черна точка, която се приближаваше доста бързо. Реактивни самолети… Четири на брой. Те профучаха току над върховете на дърветата — достатъчно ниско, за да мога да ги разпозная. Су-25 — щурмовикът, който НАТО нарече „Гарван“ 67 67 По принцип всеки руски самолет си има съответното английско наименование; в случая със Су-25 е „Rook“ (букв. „полски гарван“). Самият щурмовик е създаден в края на осемдесетте от конструкторското бюро „Сухой“ и е доказал изключителните си бойни качества във войната в Афганистан. — Б.пр. . „Да го вземат мътните! — казах си аз, — нима смятат да ни осигурят огнева поддръжка от въздуха? Как ще го направят, като бомбардират участъка от брега пред него ли?“ Припомних си, че в Ровно това беше дало резултат. „Гарваните“ описаха кръг, след което се спуснаха по-ниско и полетяха право към нас! „Мамка му! — изтръпнах аз, внезапно осъзнавайки какво бяха намислили. — Ще бомбардират самия мост! Решили са да зарежат евакуацията и да избият всички до един!“

Махайте се от моста! — изкрещях с всички сили, които имах. — Всички да се махнат от моста!

Тълпата бе обзета от паника. Ако можехте да видите онова, което аз видях, щяхте да оприличите паниката на гигантска вълна, която разтърси всички на моста, сякаш ги бе ударил мощен електрически ток. Хората закрещяха и се хвърлиха напред, блъскайки се един друг. Падаха с десетки във водата, ала въпреки това не махаха тежките ботуши и дебелите си дрехи, които им пречеха да плуват.

Аз разтиквах хората и им казвах да бягат. В следващия момент видях как самолетите освободиха бомбения си товар и ми мина през ума, че може би ще успея да си намеря някакво укритие от експлозиите. После обаче забелязах как се разтвориха парашутите и изведнъж разбрах всичко.

Затворете люковете! — изревах. — Затворете всички люкове! Скочих в най-близкия танк, хлопнах люка и заповядах на екипажа да херметизира всички отверстия. Машината бе старичък Т-72. Не знаехме дали защитата от ОМП 68 68 Оръжия за масово поразяване — Б.пр. все още работи, понеже не я бяхме проверявали от доста време. Можехме само да се надяваме и да се молим в стоманения си ковчег. Картечарят хлипаше, водачът бе застинал като статуя, а командирът — младши сержант на не повече от двайсет години, — се бе свил на кълбо на пода и стискаше отчаяно малкото кръстче, което висеше на шията му. Положих длан на челото му и го уверих, че всичко ще бъде наред, като междувременно не отделях очи от перископа.

Разбирате ли, в началото RVX 69 69 Бойно отровно вещество с нервнопаралитично действие, разработено от Съветския съюз в отговор на съответните НАТО-вски програми. Използването му е забранено от Конвенцията за забрана на химическите оръжия. — Б.пр. никак не прилича на газ. Той е като дъжд — мънички маслени капчици, които залепват за всяко нещо, до което се докоснат. Той прониква през порите на кожата, в очите, в белите дробове… В зависимост от дозата ефектът може да бъде светкавичен. Видях как крайниците на бежанците започнаха да треперят, как ръцете им се отпускаха безжизнено покрай торсовете… Хората френетично търкаха очите си, опитваха се да говорят, да помръднат, да дишат… Бях доволен, че не долавям миризмите, излъчвани от бельото им след внезапното изпразване на червата и пикочните им мехури.

Кому беше нужно това? Нямах никаква представа. Нима ония с многозвездните пагони от командването не знаеха, че химическото оръжие изобщо не действа на живите мъртъвци? Нима не бяха научили нищо от случилото се в Житомир?

Първият труп, който помръдна, беше на една жена. Потръпващата й ръка взе да пълзи по гърба на мъжа, който я бе прегърнал в напразни усилия да я защити от опасността. Секунда по-късно се размърдаха и другите. Междувременно жената изблъска встрани тялото на закрилника си и се надигна неуверено на треперещите си крака. Лицето й беше цялото в петна, нашарено от паяжината на почернели кръвоносни съдове. Мисля, че жената забеляза нашите танкове, защото долната й челюст увисна и устата й зейна като черна дупка, а ръцете й се изпънаха хищно към нас. Около нея се надигаха все повече и повече мъртъвци; всички онези, които се опитваха да скрият, че са инфектирани… Дори на пръв поглед успях да установя, че един на всеки четирийсет-петдесет човека беше заразен.