Макс Брукс - Z-та световна война (Разкази на очевидци за Войната със зомбитата)

— Бог да ти е на помощ, човече.

А друг добавил:

— Бог да е на помощ на всички нас!

Това всъщност бил чернокожият, който, както се оказа впоследствие, ръководил операцията.

А сега да се махаме оттук! — бяха последните му думи в хижата. Няколко минути по-късно хеликоптерът им вече летеше към Кимбърли — същата подземна база, където Редекер бе работел върху своя „Ориндж’84“. Поканиха Пол на заседанието на президентския кабинет по оцеляване, където целият му доклад бе прочетен на глас. Да можехте да чуете каква врява се вдигна само! А най-гръмко от всички крещеше министърът на отбраната. Той беше зулус и имаше вид на свиреп човек, който по-скоро би излязъл да се бие на улицата, вместо да се крие в бункер под земята.

Вицепрезидентът беше най-загрижен за връзките с обществеността. Страх го беше да си представи какво ще се случи със задника му, ако известията за този план достигнат до населението на страната.

Що се отнася до самия президент, той сякаш се чувстваше лично засегнат от Редекер. Държавният глава сграбчи за ревера министъра на държавната сигурност и поиска да узнае защо, по дяволите, са му докарали този безумен военен престъпник, този апологет на апартейда.

В отговор министърът измънка, че не може да разбере защо президентът е толкова разстроен, при положение че той самият им бил наредил да открият Пол Редекер.

Президентът вдигна ръце към небето и закрещя, че никога не бил давал подобна заповед. В същия миг някъде от дъното на залата се чу тих глас, който спокойно изрече:

— Аз наредих да го доведат тук.

През цялото време този човек беше седял мълчаливо до далечната стена, но сега се надигна от мястото си. Възрастен мъж, изгърбен и подпиращ се на бастунчето си. Духът му обаче… духът му беше силен и преизпълнен с живот — както винаги. Най-старият държавник на ЮАР, бащата на новата ни демокрация, човекът, когото бяха кръстили „Ролихлахла“ при раждането му 63 63 Според мнозина изследователи и критици прототипът на този герой е самият Нелсън Мандела. — Б.пр. … Име, което според мнозина се превеждаше като „Източник на проблеми“ Когато той се изправи, всички други седнаха… всички, с изключение на Пол Редекер. Старецът го прониза с поглед, след което на лицето му се изписа онази позната на целия свят усмивка и той тържествено заяви:

— Моло, мхлобо уам.

Или, с други думи: „Приветствам те, съотечественико!“ Той се приближи бавно до Пол, обърна се към членовете на южноафриканското правителство, взе бумагите от ръцете на офицера африканер и изрече с неочаквано силен, енергичен, младежки глас:

— Този план ще спаси нашия народ. — Сетне посочи Пол и добави:

— Този човек ще спаси нашия народ.

Тогава настана онзи момент, за който историците навярно ще спорят, докато не се изтрие от паметта им. Старецът прегърна белия африканер. За всички останали това си беше чисто и просто формална мечешка прегръдка, но за Пол Редекер… знам, че повечето психобиографи го описват като бездушен и лишен от всякакви чувства човек. И днес това се счита за меродавен, общоприет факт. Пол Редекер — никакви чувства, никакво състрадание, никакво сърце. Обаче един от най-уважаваните автори, стар приятел и биограф на Бико, твърди, че всъщност Редекер е бил дълбоко чувствителен човек, даже твърде чувствителен за живота по време на апартейда. Изследователят изтъква, че доживотният му джихад срещу емоциите е бил единственият начин да изолира здравия си разум от омразата и жестокостите, с които ежедневно се е сблъсквал. Не е известно нищо за детството му — имал ли е родители или държавата го е отгледала, дружил ли е с някого, изпитвал ли е някога любов, той самият бил ли е обичан… Онези, които го познават от работата му, не могат да се сетят дори за един-единствен случай, когато той да е проявил човешка топлота и някаква емоционалност… И ето — неочаквана прегръдка от бащата на нацията… Ами ако този най-обикновен жест най-накрая е успял да пробие непроницаемата обвивка на сърцето му?

(Азания се усмихва стеснително.)

Навярно всичко това ви звучи прекалено сантиментално. Все пак единственото, което знаем със сигурност, е, че Редекер е безсърдечно чудовище, а обятията на възрастния държавник ни най-малко не го развълнуваха. Поне отстрани изглеждаше така. Но мога да ви уверя, че това беше последният ден, когато някой от мас видя Пол Редекер. Дори сега никой не знае какво точно се е случило с него. Именно тогава в играта се намесих и аз — в онези седмици на хаос, когато по цялата страна се прилагаше планът ма Редекер. Наложи се да положа доста усилия, докато ги убедя, че съм работил с Пол в течение на много години и най-важното разбирам потока на мисълта му по-добре от всеки друг, — и в крайна сметка ме одобриха. Как биха могли да ми откажат, при положение че едва ли имаше друг такъв специалист в цяла Южна Африка? Работех по време на изтеглянето, след това и в месеците на консолидацията и така — чак до самия край на войната. Явно усилията ми са били оценени, иначе защо ще ми дават такъв луксозен кабинет? (Усмихва се.) Пол Редекер, ангел и дявол. Някои го ненавиждат, други го боготворят. Лично аз… аз го съжалявам. И ако все още съществува някъде там, искрено се надявам да е намерил покой.