Макс Брукс - Z-та световна война (Разкази на очевидци за Войната със зомбитата)

Светът мигом побеля. Ушите ми зазвънтяха. Застинах… и усетих как нещо ме сграбчва, впивайки пръсти в ръцете ми. Рязко се извъртях и започнах да раздавам удари и ритници наляво и надясно. Почувствах как някаква топла течност облива слабините ми. Крещях, ала не чувах собствения си глас. Още повече ръце — по-силни — ме задърпаха нанякъде. Ритах, блъсках, удрях, извивах се… и изведнъж в челюстта ми се заби мощен юмрук. Не ме изпрати в нокаут, но се отпуснах. Това бяха моите приятели. Зак не раздава крошета. Носеха ме към най-близкия „Брадли“ Постепенно погледът ми се проясни и аз видях как ивицата светлина изчезва под затварящия се люк.

(Тод се пресяга за нова цигара, ала явно размисля и се отказва.)

Знам, че така наречените „професионални“ историци обожават да плямпат, че Йонкърс е бил нещо като „катастрофален провал в действията на съвременния военен апарат“ и е послужил като потвърждение на старата максима, че армията винаги усъвършенства тактиката от последната кампания чак в началото на следващата война. Лично аз си мисля, че това са пълни глупости. Да, наистина не бяхме готови… по отношение на амуниции, обучение, екипировка, с две думи — всичко онова, за което говорех… но не оръжията ни бяха виновни за тази грандиозна издънка. Онова, което ни подведе, бе старо като… откъде да знам, старо като самата война. Не е нужно да си шибан Сун Дзъ, за да знаеш, че същността на войната не е в това да убиеш или осакатиш противника си, а така да го наплашиш, че да сломиш съпротивата му. Сломи духа на врага си — към това се стреми всяка победоносна армия, като се започне с древните племена, които са боядисвали лицата си в цветовете на войната, мине се през „блиц-крига“ и се стигне до… как се наричаше първия етап на втората война в Персийския залив, „Шок и ужас“ ли беше? Страхотно название, „Шок и ужас“! Ами ако врагът не може да бъде ужасен и шокиран? Но не защото е силен духом и непоклатим психически, а просто понеже това е физически невъзможно? Е, точно срещу такъв проблем се изправихме тогава в околностите на Ню Йорк Сити… и именно в това се корени провалът, който за малко да ни струва цялата шибана война. Откритието, че не можем да ужасим и шокираме Зак, се стовари като бумеранг върху нас и в крайна сметка ние бяхме тези, които се ужасиха и шокираха! Ония не се страхуват! Без значение какво ще направим, без значение колко ще убием… те никога, нито веднъж, за нищо на света няма да изпитат дори най-незначителен страх!

Йонкърс трябваше да върне на американците вярата в победата, ала се случи точно обратното; посланието, което в крайна сметка изпрати на хората, беше да целунат задниците си за сбогом. Не се и съмнявам, че ако не беше южноафриканският план, сега всички щяхме да се тътрузим, привели гърбовете си и надавайки глухи стенания.

Последното, което помня, беше как „Брадли“-то се разтърсва като състезателна кола от планинско рали. Не знам къде точно се бе намирала поразената цел, но със сигурност беше доста близо до БТР-а. И ако бях останал на открито, днес едва ли щяхме да водим този разговор.

Да сте виждали някога как действа термобаричното оръжие? Разпитвали ли сте някого със звезди на пагоните за ефекта от него? Готов съм да заложа топките си, че никога няма да ви разкажат цялата истина. Никога няма да чуете за горещината и налягането например, както и за огнената сфера, която расте, расте и изведнъж се взривява, след което буквално поглъща и изгаря всичко по пътя си. Температура и налягане — ето какво значи „термобарично оръжие“ Гадничко звучи, нали? Обаче никога няма да чуете за незабавния ефект от използването му — за вакуума, който се образува след внезапното свиване на сферата. Тогава всички, които до този момент са оцелели, се сблъскват с ужасното усещане как всичкият въздух от дробовете им изведнъж ги напуска… или, в по-лошия случай (което никога няма да ви признаят) — самите им дробове биват изтръгнати през устата им. Очевидци, които да ви разкажат подобна история, естествено, няма — никой не може да оживее след подобен кошмар. Навярно точно поради тази причина Пентагонът продължава да крие истината… но ако някога видите зомби, чиито остатъци от бели дробове и трахея се поклащат пред устните им, дайте му номера на мобилния ми телефон. Ще се радвам да се срещна с още един ветеран от Йонкърс.

(Ксолелба Азания ме поздравява от бюрото си и ме кани да разменим местата си, за да мога да се насладя на прохладния ветрец, духащ от прозореца. Той се извинява за „безпорядъка“ и настоява да прибере всички бумаги от писалището, преди да започнем. Господин Азания вече е написал половината от третия том на мемоарната си поредица „Юмрукът на дъгата: Южна Африка във война“. Именно тази книга ще бъде предмет на нашия разговор. Ще говорим за преломния момент във войната с живите мъртъвци — моментът, когато страната му буквално се намираше на крачка от пропастта, ала съумя да се оттласне назад от ръба.)