Макс Брукс - Z-та световна война (Разкази на очевидци за Войната със зомбитата)

(Събеседникът ми вдига рамене.)

Създадохме чудовище. Ядрено изчадие, което нито една от замесените в конфликта страни не бе в състояние да овладее… Техеран, Исламабад, Ком, Лахор, Бандар Абас, Ормаса, Имам Хомейни, Фейсалабад… Никой не знае колко души са загинали от ядрените взривове и колко още ще умрат, когато радиационните облаци започнат да се реят над нашите страни, над Индия, Югоизточна Азия, Тихия океан, Америка…

Никой не очакваше, че нещо подобно ще се случи. Най-малкото, не и между нашите мюсюлмански държави. За Бога, та нали именно те ни помогнаха да създадем атомната си програма от нулата! Те ни доставяха материали и технологии, встъпваха в качеството си на посредници между нас, Южна Корея и ония ренегати от Русия… Без нашите мюсюлмански братя ние едва ли щяхме да станем атомна сила. Никой не го очакваше, ала и никой не очакваше, че мъртвите ще започнат да възкръсват, не съм ли прав? Само един можеше да го предвиди, но аз вече не вярвам в него.

(Влакът ми закъснява. Проверяваха западния подемен мост. Съдейки по всичко обаче, Тод Уайнио не се сърди, задето му се е наложило да ме чака на перона. Стискаме си ръцете под големия стенопис, изобразяващ Победата. Най-лесно разпознаваемият американски символ в Z-тата световна война. Доколкото ми е известно, правен е по фотография — отряд войници стоят на брега на река Хъдзън от страната на Ню Джърси, обърнати с гръб към нас, и гледат как слънцето изгрява над Манхатън. Събеседникът ми изглежда дребничък и хилав на фона на исполинските им изображения. Подобно на повечето мъже от неговото поколение, и Тод Уайнио изглежда преждевременно остарял. Като гледаш закръгления му корем, оредяващите прошарени коси и трите дълбоки успоредни белега на дясната му буза, едва ли ще си кажеш, че животът на този бивш американски пехотинец е пред него. Разбираш го, когато узнаеш на колко години е всъщност.)

В този ден небето беше алено. Всичкият този дим и мръсотии, които изпълваха въздуха цяло лято, му бяха придали някакъв ярък кехлибарено-червен оттенък, сякаш гледаш на света през адски очила. Точно такъв беше Йонкърс — това малко, захлупено градче на север от Ню Йорк, — когато го видях за първи път. Едва ли някой беше чувал за него. Поне аз не бях чувал, де… А ето че сега е като Пърл Харбър… Всъщност не, понеже там все пак ставаше дума за внезапна атака. По-скоро нещо като Литъл Бигхорн, защото ние… общо взето… ние не, но ония тлъстаци от командването, те навярно знаеха — или поне би трябвало да знаят — какво точно става. Работата е там, че нямаше никаква внезапност, понеже войната — или извънредната ситуация, наречете я както искате… вече бе в разгара си. Бяха минали едва три месеца, откакто паниката бе сграбчила всеки от нас.

Помните какво беше, нали? Хората просто откачаха… ей така, изведнъж изперкваха. Барикадираха домовете си, крадяха храна и оръжия и стреляха по всяко нещо, което мърда. Сума ти народ си отиде по тоя начин — заради рамбовците, пожарите и автомобилните катастрофи… Целият този ураган от гадости, който сега наричаме „Голямата паника“, според мен погуби доста повече хора от Зак. Струва ми се, че разбирам защо властимащите са стигнали до извода, че една крупна военна акция може да изглежда като толкова добра идея. Искали са да покажат на хората, че още контролират ситуацията, и да ги успокоят малко, та да може да се заемат с основния проблем. Разбирам, че са имали нужда от мощен пропаганден ефект. И заради тоя пропаганден ефект аз се озовах в Йонкърс. Ако трябва да съм честен, поне стратезите в щаба си бяха свършили работата, защото самото място хич не беше лош избор за подобна операция. Част от града бе разположена в малка долина, а оттатък, зад хълмовете, течеше река Хъдзън. Магистралата покрай река Соу Мил пък минаваше точно през средата на основната ни защитна линия и бежанците, които се стичаха по пътя, водеха мъртъвците точно към нас. Откъдето и да го погледнеш, това си беше естествен капан… Така че — да, идеята да се проведе акцията именно там бе добра… Но това бе единствената добра идея, с която си имахме работа във въпросния ден.

(Тод се протяга и вади пакет „Q“ — американски цигари местно производство, наречени така 58 58 Първата буква на английската дума „четвърт“ ( quarter ) е „Q“. — Б.пр. заради тютюневото си съдържание, което е точно една четвърт.)

Защо не ни разположиха по покривите? Откриваха се възможности за чудесни позиции, понеже в градчето имаше търговски център, надземни паркинги на няколко етажа, няколко високи сгради с чудесни плоски покриви… Всички бойци можеха да бъдат събрани над супермаркета „А&П“ например… Долината щеше да се открие пред нас като на длан и в същото време щяхме да бъдем напълно защитени. Да не говорим за оная жилищна сграда на двайсет и кусур етажа… От всеки етаж се откриваше прекрасна гледка към магистралата. Съвсем спокойно можеше да сложат по един автоматчик на всеки прозорец, ама така и не го направиха…