Макс Брукс - Z-та световна война (Разкази на очевидци за Войната със зомбитата)

Искате ли да ви кажа къде в крайна сметка ни туриха? Долу на земята. Натикаха една част от нас в окопи, а останалите заеха позиции зад чували с пясък… Да не пропусна да отбележа, че трябваше сами да изкопаем въпросните окопи… Представяте си колко време и сили изгубихме, докато подготвим стрелковите си позиции… Добро „прикритие и маскировка“ — това ни казаха. Прикритие и маскировка? И най-големият лаик ще ви каже, че „прикритието“ би трябвало да осигури физическа, конвенционална защита от огнестрелно оръжие, артилерия или въздушна атака. Това случайно да ви се връзва с врага, срещу който щяхме да се изправим? Нима Зак щеше да ни гърми с пушки или да ни бомбардира със самолети? И за какъв дявол се нуждаехме от шибана маскировка, при положение че същността на операцията се свеждаше до примамването на Зак към нас? Всичко беше с гъза напред, извинявам се за израза! Всичко! Сигурен съм, че онзи велик военачалник, който даваше заповедите, явно е бил един от последните генерали идиоти, прекарали сополивите си младежки години в колосални усилия да защитят Западна Германия от Иванушките. Сигурно целият му щаб се е състоял от такива като него — изнервени, тесногръди и озлобени от дългогодишните локални войни старчета. От всичките ни действия не просто лъхаше, ами направо си вонеше на статична отбрана от времената на Студената война. Знаехте ли например, че наредиха да се направят окопи дори за танковете? Сапьорите заложиха взрив и в крайна сметка успяха да осигурят въпросните окопи… на самия паркинг пред супермаркета!

Имахте ли танкове?

Човече, имахме всичко — танкове, БТР-и брадли и хъмви-та (бойните хамър-и), въоръжени с какво ли не — от картечници петдесети калибър до най-новите руски автоматични миномети „Васильок“ Между другото, от тях наистина имаше голяма полза. Ние специално разполагахме с „Авенджър Хъмви“, оборудвано с ракети земя-въздух „Стингър“, и танков мостопоставач AVLB, който беше просто перфектен за дълбокото десетина сантиметра поточе, което течеше покрай магистралата. Имахме и няколко XM-5, натъпкани догоре с техника за радиоелектронна борба, както и… а, да, и цял комплекс преносими армейски тоалетни, заемащи огромна площ, пльоснат ей тъй насред всичко останало. За какъв дявол ни беше той, при положение че водата още не бе спряла и кенефите във всяка сграда в градчето си работеха без проблеми? Само тия преносими клозети ни липсваха! Никаква полза нямаше от тях — само задръстваха движението, макар че някои отбелязаха, че радвали окото. Да, май точно затова ги бяха курдисали до бойните машини — за да радват окото!

Най-вероятно на медиите…

Ама разбира се, как можах да забравя медиите! Закъде без тях! На всеки двама-трима униформени войници се падаше минимум по един репортер 59 59 Това, естествено, е преувеличение, но довоенните хроники свидетелстват, че в Йонкърс количеството на пресата в съотношение с военните е било най-голямото за цялата писана история на човечеството. — Б.а. . Част от журналистите вървяха пеша, но по-големите късметлии сред колегите им си пътуваха в комфортни бусчета… Да не говорим колко новинарски хеликоптери кръжаха над нас… А спокойно можеха да се погрижат за спасението на жителите на Манхатън… Мамка му, сигурен съм, че всичко това се правеше заради пресата — за да покажем страшната си бойна мощ… или тен, ха-ха! Без майтап — някои от войниците току-що се бяха върнали от пустинята и даже не бяха успели да измият маскировката си. С две думи, цялата работа беше едно голямо позьорство… което включваше не само техниката, но и самите нас. По някое време ни екипираха с МОРР-4, представяте ли си? Това е уникалният армейски костюм с най-висока степен на защита — едни такива тумбести скафандри със специални маски, предпазващи от радиация и биохимично оръжие…

Възможно ли е началството ви да е смятало, че вирусът се пренася по въздушно-капков път?

Тогава защо не се погрижиха за журналистите? Защо самото „началство“, както се изразихте, и всички зад отбранителната линия не се екипираха така? О, как така ще си развалят кефа? Те се наслаждаваха на прохлада и комфорт в обичайните си военнополеви униформи, а ние яко се потяхме под слоевете импрегнирани с въглен гума и пластмаса, да не споменавам тежките пластини на армейските бронежилетки. На кой умник изобщо му скимна да ни облича в бронежилетки? Дали не го бяха направили само защото медиите се скъсаха да мрънкат, че в последната война количеството бронежилетки било крайно недостатъчно? За какъв дявол ти е каска, когато имаш срещу себе си жив труп? На него му е нужна каска, не на теб! Ами специалното мрежово оборудване… бойната интеграционна система „Ленд Уориър“? Това е ултрасложен електронен набор, който позволява на войниците да комуникират помежду си, а на командирите — да се обръщат директно към нас. Имаш на главата си един окуляр, посредством който можеш да зареждаш сателитни карти, GPS-данни и всякакви там изображения от спътниците. Можеш да установиш точното си местоположение на бойното поле, да разгледаш позициите на своите и на враговете… Както и да получиш картина от видеокамерата на своето оръжие или това на твой колега, и да разбереш крие ли се някой зад оная ограда или близкия ъгъл. „Ленд Уориър“ даваше възможност на всеки войник да получава информация от командния пост, а на командния пост — да контролира войниците като едно цяло. „Мрежоцентриран“ — ето какво слушах да повтарят до припадък всички офицери, застанали пред микрофоните на репортерите. „Мрежоцентриран“ и „хипервойна“. Супер звучи, нали? Само дето не беше никак супер да копаеш окоп в пълно бойно снаряжение, МОРР-4, бронежилетка и „Ленд Уориър“ — особено в най-горещия ден на едно от най-горещите лета! Не можех да повярвам, че още стоя на краката си, когато Зак реши да ни дойде на гости. Отначало не бяха много — по един, по двама, живите мъртъвци се клатушкаха между изоставените коли, задръстили шосето. Бяха като отделни струйки, процеждащи се бавно към нас. Е, поне бежанците вече бяха евакуирани. Окей, съгласен съм — тук си бяха свършили работата. Изборът на Йонкърс за арена на бойните действия и евакуацията… да, по отношение на тези две неща нямаше издънки. За разлика от всичко останало…