Макс Брукс - Z-та световна война (Разкази на очевидци за Войната със зомбитата)

Зак навлезе в първата зона за елиминация, която по план трябваше да бъде обстрелвана с реактивни снаряди. Не чух как изстрелват ракетите, защото шлемът ми заглушаваше всички звуци, но проследих с поглед траекториите им към целта. Видях ги как описват елегантни параболи… след което обшивката им се разпадна и те разпръснаха товара си от малки бомби, който носеха. Всяка от бомбичките беше с размерите на ръчна граната; предназначението им беше противопехотно, с ограничена способност да поразяват бронирани цели. Те се разлетяха сред зомбитата, експлодирайки при досег с пътя и изоставените автомобили. Горивните резервоари на колите изригнаха като вулкани — гейзери от огън и метални отломки, допълващи „стоманения дъжд“ Ако трябва да съм честен, погледната отстрани, сцената изглеждаше много яко — при вида на падащите твари момчетата надаваха възторжени възгласи в микрофоните на шлемовете си, аз също не останах по-назад. Бих казал, че по шосето вече се търкаляха около трийсетина… или по-скоро четирийсет-петдесет живи трупа. Бомбардировката бе успяла да помете близо три четвърти от първата вълна зомбита.

Само три четвърти…

(Тод допушва цигарата си с едно продължително, стръвно дръпване. Загася я и тутакси си запалва нова.)

Да, и точно това трябваше да ни накара да се замислим малко, да си имаме едно наум… „Стоманеният дъжд“ порази всички, направи ги на решето, разкъса вътрешностите им — навред се валяха плът и органи, които буквално изпадаха от телата им, докато ония вървяха към нас… Главите обаче бяха важните… Трябва да унищожиш мозъка, а не тялото, защото докато работи главата им, имат някаква способност да се движат и да мърдат… Някои продължаваха да пристъпват бавно напред, а други вече бяха твърде разпердушинени, за да се държат на краката си, и пълзяха като червеи… Да, определено трябваше да го вземем под внимание, ала просто нямахме време, разбирате ли? Защото ония първоначални струйки пред очите ми се превръщаха в пълноводна река. Нови и нови зомбита прииждаха иззад пелената от дим и пламъци и се провираха между горящите коли. Не е ли забавно как повечето хора очакват, че зомбитата трябва да са облечени като за празник? Не знам защо, но поне аз така си ги представях… Навярно защото все така ги изобразяваха в медиите, особено в началото… Зомбита в бизнес костюми и официални рокли, като напречен разрез на деловата Америка, само че мъртва. А какво се оказа? Че изобщо не изглеждат така. Повечето от заразените — и най-вече ония, които попаднаха в първата вълна, — бяха умрели или в болницата, или в леглата си. Ето защо мнозина бяха или в болнични халати, или по пижами или нощници… Имаше и такива по фланелки, потници и гащи… както и съвсем голи, без нито една дреха по себе си. Виждахме ясно раните им — засъхналите кървави петна по телата им и зейналите в плътта им кратери, от които хлад пропълзяваше по кожата ни въпреки убийствения зной на защитните костюми.

Втората порция „стоманен дъжд“ не можа да постигне дори половината от успеха на първата, понеже вече нямаше горивни резервоари, които тепърва да бъдат взривявани, а и Зак се движеше в такива плътни редици, че противните твари се засланяха взаимно от евентуални поражения в главата. Аз обаче не се изплаших; спокойно, още не бе дошъл моментът за това. Просто зачаках врагът да навлезе в следващата зона за елиминация, подготвена от гениалните ни командири.

Отново не чух кога точно бяха дадени залповете от мощните гаубици M-109 „Паладин“, но за сметка на това видях как снарядите им поразяват целта. Бяха си стандартни HE-155, с Високоекслпозивен осколъчно-фугасен заряд. Оказа се обаче, че ползата от тях бе по-малка дори от тази на ракетите!

Защо?

Първо, защото го нямаше така нареченият „балонен ефект“. Когато подобна бомба гръмне в близост до човек, течността в тялото му се взривява заедно с нея — досущ като шибан балон! Със зомбитата обаче това просто нямаше как да се случи, понеже от една страна, телата им съдържат далеч по-малко количество течности, а от друга, тия течности приличат не толкова на течности, колкото на някакъв гъст и мазен гел. Поне така предполагам, де. Както и да го въртим и сучим обаче, крайният резултат бе един — нулев ефект и никакво ВНТ.

Какво е това „ВНТ“?

ВНТ-то е съкращение за „внезапна нервна травма“ Още едно действие на взривилия се в близост до теб снаряд. Понякога тази травма е толкова силна, че по-важните ти органи и мозъкът просто се… как да го кажа… изключват, все едно Господ ти е дръпнал шалтера. Обясняваха ми го, че било свързано с електрическите импулси и не знам си там какво си… Не знам, не разбирам от такива работи. Не съм шибан лекар, а войник.