Макс Брукс - Z-та световна война (Разкази на очевидци за Войната със зомбитата)

(Мария хвърля бърз поглед към полупрозрачното огледало зад гърба ми.)

Какво ли ще направят с мен? Когато престана да им принасям полза, ще бъда на повече години, отколкото доживява средната рускиня в момента…

(Показва среден пръст на огледалото.)

Знаете ли какво? Те искат да чуете всичко това. Точно поради тази причина ви пуснаха в нашата страна, разрешиха ви да правите интервюта, да слушате разказите ни, да ни задавате въпросите си… Вас също ви използват, разбирате ли? Вашата задача е да разкажете на вашия свят за нас, да покажете какво се случва с всеки, който дръзне да се ебава с нас… Войната ни върна към корените ни и ни напомни какво значи да бъдем Руснаци. Ние отново сме силни, отново сме страшни, а за руснаците това значи само едно — че най-сетне отново сме в безопасност! За първи път от близо сто години насам ние можем да се сгреем в юмрука на своя Цезар, където сме на сигурно място… Сигурна съм, че знаете как е „Цезар“ 194 194 Думата „цар“ произхожда от старобългарската дума „цѣсарь“ — славянското произношение на последното, родовото име на Гай Юлии Цезар — пълководец, придобил голяма слава в целия античен свят. Освен „цар“, от името на Цезар се извеждат етимологически и титлите „кайзер“ (германският император) и „кесар“ — най-висшата дворцова титла във Византия след тази на императора. — Б.пр. на руски, нали?

(Барът на Тревър е почти пуст. По-голямата част от клиентите вече са се прибрали — някои със собствения си кракомобил, а други са били отнесени от полицията я в изтрезвителното, я в ареста. Служителите от последната смяна прибират изпотрошените столове, метат счупените чаши и почистват локвите кръв по пода. В далечния ъгъл някакъв подпийнал южноафриканец пее изключително прочувствено парчето „Асимбонага“ на Джони Клег 195 195 Роден през 1953 г. популярен южноафрикански музикант, който смесва в творчеството си традиционни африкански мотиви със западноевропейски музикални стилове, пеейки на английски и зулуски. — Б.пр. във военновременната му версия. Т. Шон Колинс разсеяно си тананика под нос няколко стиха, след което гаврътва на един дъх рома си и дава на келнера знак за още.)

Просто съм пристрастен към убиването — да, едва ли ще успея да го кажа по-добре. Вие сигурно си мислите, че всъщност не е така, понеже ония вече са били мъртви, нали така, следователно не може да се смята, че съм ги убил. Няма какво да го увъртаме — убийство си е и точка по въпроса. И ти дава такъв адреналин, че просто… няма такова нещо! Мога да плюя по довоенните наемници като ветераните от Виетнам и изродите от „Ангелите на Ада“, но като се замисля, не съм кой знае колко по-различен от тях — от покорителите на джунглата, които така и не се върнаха у дома, или от пилотите на изтребители от Втората световна, които профукаха Мустангите 196 196 P-51 „Мустанг“ — едноместен американски изтребител с голям радиус на действие, разработен от компанията „Норт Американ“, използван както във Втората световна война, така и през Корейската война. — Б.пр. си за дрога. Живееш под такова напрежение, че навсякъде и във всичко съзираш смърт. Опитах се да се впиша, да се установя, да си създам приятели, да си намеря работа и да направя нещо за възстановяването на Америка, но не можех да мисля за нищо друго, освен за убиване. Несъзнателно започнах да изучавам шиите на хората и главите им. Мислех си: „Хъм, тоя тип има доста масивна челна кост, значи ще трябва да стрелям в окото му.“ Или: „Един бърз удар по темето веднага ще свали тая майка.“ По някое време попаднах на речта на новия президент, „Чудака“ — божичко, кой съм аз, че да наричам другите „чудаци“? — и прехвърлих в ума си поне петдесет начина да му видя сметката. Може би тогава най-накрая се взех в ръце — не толкова заради себе си, колкото заради околните. Казах си, че някой ден ще прекрача линията, ще се напия, ще се сбия с някого и ще изгубя контрол. Знаех си, че ако започна, после няма да мога да се спра, ето защо казах „Чао!“ на всички и се присъединих към „Имписи“ Да, наименованието беше същото като на южноафриканските специални части… Между впрочем, „имписи“ на зулуски означава „хиена“ — звярът, който ни избавя от мършата и труповете.

На практика ние сме частно подразделение. Без правила и без бюрокрация, ето защо го предпочитах пред редовните многонационални войски. Ние сами си определяхме работното време и сами си избирахме оръжията.