Макс Брукс - Z-та световна война (Разкази на очевидци за Войната със зомбитата)

Една нощ в Портланд, щата Мейн, се намирахме в парка Диъринг Оукс и охранявахме камарите кости, лежащи там още от времената на Голямата паника… Двама войници грабнаха по един череп и започнаха да разиграват сценки от онова детско телевизионно предаване — „Свободно да живеем аз и ти, да сбъднем своите мечти“. Досущ като малки деца. Познах песничката само защото големият ми брат имаше плочата; нашите му я бяха купили още когато той е бил малък… Та на някои от по-дъртите войници — от поколението Хикс — „спектакълът“ ни хареса. Неусетно се събра неголяма тълпа, като всички се смееха и подвикваха, гледайки двата черепа. „Здрасти-здрасти, дребосъче! Какво съм аз според теб, самун хляб?“ Когато представлението свърши, всички най-спонтанно запяхме „Виждам страната, където…“ 192 192 Стихче от песничката „Free to Be? You and Me“: „There’s a land that I see…“. — Б.пр. , размахвайки по някоя бедрена кост, сякаш беше шибано банджо. Тогава случайно вдигнах глава и зърнах сред насъбралото се множество един от психиатрите ни. Така и не се научих да произнасям името му — доктор Чандра-не-знам-си-какво 193 193 Майор Тед Чандрасекар. — Б.а. … Изгледах го въпросително, а в очите ми се четеше въпросът: „Всички май изкукуригахме, а, док?“ Навярно човекът разчете правилно изражението ми, защото само се усмихна и поклати глава. Тогава на мен ми стана доста гадно. След като ние, които се държахме като пълни хаховци, не бяхме такива, как да разберем тогава на кои действително им се бе разхлопала дъската?

Командирът на взвода ни… няма как да не я знаеш — показаха я в „Битката на петте колежа“. Нали се сещаш за високата амазонка с ножа, дето пееше онази песен? Тя между другото вече изглежда по съвсем различен начин, защото изгори с яки тренировки всички излишни килца и замени дългите си черни коси с къса армейска прическа… Та тя беше невероятен командир. Викахме й „сержант Авалон“ заради заглавието на филма. Веднъж се натъкнахме на костенурка в полето. Тогава костенурките бяха като еднорозите — никъде не се срещаха, само се говореше за тях… И при вида й сержант Авалон се усмихна, а имай предвид, че никой не я беше виждал да се усмихва. И то така се усмихна, че все едно се върна в детството си. И я чух как шепне на костенурката някаква дивотия — нещо от сорта на „Митакуйе Оясин“ Едва впоследствие разбрах, че това на езика на индианците от племето лакота значело „мой единствен родственик“ Изобщо не бях забелязал, че жената е наполовина сиукс. То как да разбереш, при положение че сержант Авалон никога не говореше за себе си… Броени секунди след това, досущ като призрак, зад нея изникна доктор Чандра, положи ръка на рамото й и тихо каза:

— Хайде, сержант, ела да пийнем по кафе.

Между впрочем, това се случи същия ден, когато умря президентът. Сигурно и той е чул някакъв вътрешен глас, който му е прошепнал:

— Хей, приятелче, я се отпусни малко, вече всичко е тип-топ! Знам, че много хора не харесват вицепрезидента, защото са убедени, че никой не може да замени Големия. Наистина му съчувствах, защото не след дълго и аз се оказах в сходна ситуация. След уволнението на сержант Авалон направиха мен командир на взвода.

Нямаше никакво значение, че войната почти е приключила. Предстояха ни толкова много битки и толкова много раздели с добри хора, на които трябваше завинаги да кажем „сбогом“. Когато достигнахме Йонкърс, от ветераните в битката при Хоуп бях останал само аз. Не мога да кажа какво точно изпитвах, докато минавах покрай ръждивите отломки, изоставените танкове, смачканите журналистически бусове, хилядите човешки останки… Чувствах ли нещо изобщо? Взводният командир си има твърде много грижи и твърде много нови лица, за които да се грижи… По някое време осъзнах, че доктор Чандра ме наблюдава изпитателно. Той обаче така и не се приближи и по никакъв начин не ми показа, че има някакъв проблем… Когато се качихме на баржите от брега на река Хъдзън, погледите ни се срещнаха. Психиатърът само ми се усмихна и поклати глава. Бях издържал теста.

(Завалял е сняг. Макар и с неохота, „Чудака“ се обръща и тръгва бавно към дома си.)

Чували ли сте някога за Клемънт Атли? Много ясно, че защо да сте чували? Пълен неудачник и абсолютно посредствен политик, влязъл в учебниците по история само защото е заменил Уинстън Чърчил след официалния край на Втората световна война. В Европа войната е била приключила и британците са смятали, че са страдали достатъчно; Чърчил обаче искал да помогне на САЩ в Япония и твърдял, че делото трябва да бъде доведено до своя край. И вижте как му се отблагодаряват за това. Ние не искахме случилото се със Стария лъв да се повтори и с нашата администрация. Ето защо решихме да обявим Победата веднага след като континенталните Съединени щати бяха превърнати в безопасна зона.