Макс Брукс - Z-та световна война (Разкази на очевидци за Войната със зомбитата)

Всички знаеха, че на практика войната не е приключила. Все още имахме да помагаме на съюзниците си и тепърва ни предстоеше да прочистваме от живите мъртъвци огромни територии по целия свят. Да, толкова много задачи стояха пред нас, ала поне редът в родината ни беше възстановен и поради тази причина беше мъдро да дадем на хората си шанс да се върнат у дома. Тогава именно бяха сформирани многонационалните сили към Организацията на обединените нации. Бяхме приятно изненадани от голямото количество доброволци, които се записаха още през първата седмица. Наложи се дори да откажем на някои, да ги зачислим в запаса или да ги изпратим да обучават младите ни попълнения, пропуснали епичния поход през Америка. Давам си сметка, че много хора сигурно ме ругаят, задето сформирах Многонационалните сили, вместо да организирам грандиозен американски кръстоносен поход, обаче въобще не ми пука за това. Америка е справедлива и честна страна, нейният народ заслужава честни и справедливи сделки, а когато сделката е изпълнена — ако си честен човек, разбира се!, — трябва да стиснеш ръцете на бойците, да им платиш и да пуснеш всички онези, които искат да се върнат към нормалния живот…

Вероятно поради тази причина задокеанските кампании протичат малко по-бавно… Нашите съюзници отново се изправиха на крака, ала ние все още имаме да разчистваме маса „бели“ зони — планинските вериги, цели острови на линията на снеговете, океанското дъно, да не говорим за Исландия… Да, Исландия — там никак няма да е лесно… Ако Иванушките ни бяха позволили да им помогнем в Сибир, положението щеше да е друго, обаче… Иванушките са си Иванушки. Отгоре на всичко и до днес чувам за нападения на американска територия — всяка (или почти всяка) пролет, по плажовете, около езерата… Слава богу, броят на тези случаи непрекъснато намалява, но това не значи, че хората могат да забравят за предохранителните мерки. Все още не сме се измъкнали от тази война и докато не ги изметем, изчистим и изпепелим (ако се наложи) от лицето на Земята, всеки е длъжен да даде своя дял и да свърши своята работа. Би било чудесно хората да си извлекат именно този урок от цялата тази трагедия. Всички сме в кюпа, така че дайте своя дял и вършете своята работа.

(Спираме се под един стар дъб. Събеседникът ми го оглежда отгоре до долу и почуква с бастунчето си по ствола му. После казва на дървото…)

Браво на теб, страхотно се справяш.

(Разговорът ни е прекъснат от медицинската сестра, която е дошла да провери дали Мария Жуганова си е изпила витамините за бременни. Събеседничката ми е в четвъртия месец. Това ще бъде осмото й дете.)

Единственото, за което съжалявам, е, че не можах да остана в армията и да участвам в „освобождаването“ на бившите съветски републики. Прочистихме Родината Майка от надигналата се от гробовете мерзост, но настана време да прехвърлим военните действия отвъд пределите на страната. Жалко, че не бях там в деня, когато Беларус официално се върна в границите на империята ни. Казват, че скоро ще дойде ред и на Украйна, а след това… кой знае? С радост бих взела участие във всичко това, обаче ме зове друг един дълг — майчинският…

(Тя гали нежно корема си.)

Не знам колко такива клиники са пръснати из Отечеството ни. Навярно са недостатъчно. Толкова сме малко… имам предвид младите жени, способни да имат деца, които не са станали жертва на наркотиците, СПИН или възкръсналите мъртъвци… Нашият вожд заяви, че в тези трудни времена най-голямото оръжие на руската жена е нейната утроба… И ако това означава да не зная кои са бащите на моите деца или…

(Тя свежда за миг очи към земята.)

… или кои са самите ми деца, така да бъде! Аз служа на родината си и й служа с цялото си сърце.

(Улавя погледа ми.)

Учудвате ли се как този вид „съществувание“ се съчетава с новата ни фундаменталистка държава? Е, спрете да се чудите, защото никак не се връзва. Всички тия религиозни догми са за масите. Те имат нужда от опиум и ние им го даваме, за да се успокоят. Не мисля, че някой от ръководството или дори църквата действително вярва в това, което проповядва. Може би само един човек — старият отец Рижков — е вярвал, преди да го пратят на заточение в Сибир. Той вече не е в състояние нищо да предложи — за разлика от мен например… Аз ще родя на Отечеството поне още няколко дечица. Ето защо се държат добре с мен и не ми затварят устата.